На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се чества паметта на свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус. В България църковният празник на свети Йосиф се отбелязва като Ден на бащата за първи път през 1997 г.
Денят на бащата е празник в духа на религиозната традиция, Ден, в който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Денят на бащата съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на бащите и бъдещите бащи.
Св. Йосиф, според Библията, е от царски род, но живеел като дърводелец и в добродетелна бедност. След като останал вдовец, на 80 години, на него му била поверена честта на младата Мария – бъдещата майка на Спасителя.
Те не са имали плътски отношения и брак в пълния мсисъл на думата, но той бил призован да я пази и защитава в нейната свещена мисия – чрез непорочно зачатие да роди Иисус. Йосиф отнесъл подигравки, задето бил на преклонна възраст, а младата му жена била родила, но той устоял, защото Божията воля му давала сили. Йосиф живял до 110 години в праведен живот и честен труд. Бил добър земен баща на Спасителя и такъв завет оставя празникът на св. Йосиф, денят на бащата. Бащите са опора и сигурност на семейството, трябва да го издържат с честен труд и грижа.