Гоненето на дипломати не е национално предателство

Самият факт, че изгонването на дипломати (на която и да е страна) бива наречено „национално предателство“ (тази е квалификацията, дадена от „Възраждане“ от трибуната на парламента по повод изгонените руснаци), съдържа в себе си предпоставката, че даващият това определение изхожда от позиция на страната, чиито представители са тези дипломати.

Убеден съм, че Костадинов (Костадин, б.р.) дори не осъзнава добре гореказаното – за целта е необходимо наличието на българско самосъзнание. Когато последното очевидно е руско, човекът дори не се усеща какви ги говори. Казано с други думи – когато самосъзнанието ти е руско (в случая), тогава всяко действие, насочено срещу страната, която припознаваш като своя (в случая Русия), бива квалифицирано като „национално предателство“. Защото така работи човешкото съзнание – с предпоставките, заложени на подсъзнателно ниво, които рядко се осъзнават при извършването на съзнателните действия, но предопределящи ги и съдържащи се в тях.

От друга страна, това определение се основава и на страх, който също е предпоставен в подсъзнанието. Какво, ако не именно страх, е подобна реакция, насочена срещу действие (изгонване) в защита на националната сигурност? Българската национална сигурност, не руската.

Това е страхът на роба, който никога не е изповядвал истински възрожденското „свобода или смърт“.

Когато има данни, че тези хора са работили срещу страната ни (която се нарича България – да уточня за хората с руско самосъзнание и български паспорти), използвайки непозволени от международните дипломатически стандарти методи за влияние (а вероятно и незаконни, но това допълнително предстои да се доказва), тогава изгонването им „национално предателство“ ли е, или „защита на националната сигурност“?

Отговорът зависи от това какво ти е самосъзнанието – руско или българско. А понеже става дума и за страх – отговорът е и в това дали човек е готов да се изправи срещу всички възможни последици в защита на родината си, или от страх би позволил някой да прави каквото си иска в нея.

Иначе, националната ни сигурност е брутално пробита. Толкова счупена, че е позволила тук да се формира такова количество руско самосъзнание. Не е нужно Русия да ни напада, за да ни превземе. Тя ни е превзела почти. Това е най-големият провал на службите ни за сигурност, позволили в България – без никой да я напада, без никой да вкарва други хора – българите да бъдат заменени с руснаци чрез масова мозъчна промивка и формиране на съзнания. Това и 5 века турско не успяха да го направят.

И последно. Само си помислете: имали ли сме друг политически въпрос, който да е бил причина за толкова разгорещен дебат. Не сме имали. Сега, само при споменаването на нещо лошо за Русия, много хора направо полудяват. Никога не е било така. Чак така не е било! Нито по който и да било друг въпрос, нито по отношение на споменаването на нещо за Русия.

Това показва какво точно се е случвало и какво точно са правили всичките тези изгонени руски агенти през последните няколко години – променяли са българското самосъзнание и са го превърнали в руско такова.