Светът е стреснат, трогнат, очарован от победния ход на нашето прекрасно момиче.
От интервю с работилия дълги години с нея треньор Живко Жеков от години шахматен клуб Бургас 64 научих някои допълнителни неща за Нургюл. Като например това, че тя е самичка в Баку! Това е нещо като последната капчица, която ме подтикна все пак да напиша какво си мисля за пътя на Нургюл нататък.
С подвига си в Баку Нургюл действително излетя на съвсем различна орбита! Тя вече е част от световния шахматен елит сред жените. А този елит си има свои железни и безкомпромислин закони. На Нургюл ѝ е необходим екип от 2-3 професионалисти, които да работят с нея, да разширяват и задълбочават дебютната ѝ подготовка, да съвършенстват уменията ѝ в ендшпила – изобщо, да шлифоват този прекрасен диамант.
Както ми писа мой приятел – Нургюл е блестящ самороден талант, но тя се изправя срещу конкурентки от силни федерации, с много влияние в световния шахмат, с екипи на най-високо ниво – треньори, психолози, диетолози, ако щете.
Особено агресивни и хищни тук са руснаците – помним как те успяха с мръсни номера и ключови позиции в световната шахматна федерация да победят и пречупят такъв уникален шахматист като Веселин Топалов.
Повече не бива да оставяме Нургюл самичка. Ако България не ѝ помогне поне частично, то има държави, които ще направят това решително и с мощна финансова подкрепа. Аз говоря любителски, не съм в кухнята на шахмата, но още с първите партии в Баку видях колко силно играе този път Нургюл и понеже я следя отдавна, запретнах ръкави да помогна малко чрез Фейсбук – България да обърне внимание на това свое златно дете.
Да, Нургюл с победите си заслужи от вчера това внимание, но то е някак постфактум. Накратко, и без помощта на България Нургюл ще пробие в най-високите нива на световния шахмат, защото талантът ѝ е невероятен, а характерът ѝ – челичен. Но наистина, повече не бива да бъде оставяна сал самичка на турнир като този за Световната купа.
От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията