Двойните листи – недосегаемата двойна измама

За кой ли път част от кандидатите за столове в парламента се състезават в по два многомандантни избирателни района (МИР). До тази врътка, колкото традиционна, толкова и мошеническа, прибягват общо 27 души от седемте по-видими партии, тези които бяха представени в 47-ото и/или 48-ото народно събрание.

Мошеническа? Не е ли грубо и преувеличено това твърдение?

Ще си послужа с пример и за обективност го избирам най-случайно, по азбучен ред. Ангел Георгиев е пръв кандидат на „Възраждане” в Пловдив и в Смолян, с което отсега казва, че ще измами част от избирателите.

Лъжата е математически очевидна. Ако изберат г-н Георгиев и в двата района, той после сам си посочва от кой град е народен представител, да речем Смолян. Тогава пловдивчани са изиграни: той просто се е преструвал, че копнее именно от тяхно име да се бори в парламента за народните интереси и въжделения.

На другия край на азбучния ред е Цветан Енчев от ДПС, който се надява на пробив едновременно във Враца и в 25-и МИР в София. И ако успее в двата района, също ще обяви кои са неговите истински избиратели; подразбира се, че другите са будали, на които той дори няма да се извини.

Впрочем, демократическият опит показва, че ако някой двойно кандидатиран сполучи в 23-и, 24-и или 25-и МИР, той си харесва София, а избирателите „второ качество” са онези „в провинцията”.

* * *

Вече над 30 години двойното кандидатиране е общоприета измама и с нея си служат на първо място партийни лидери. Така е и в изборите за 49-о НС.

Сред хитреците сега виждаме Бойко Борисов и Корнелия Нинова, стъпили в 25-и МИР в столицата и още някъде, и Мустафа Карадайъ (Кърджали и Шумен). Без да им мигне окото, в „традицията” се вписват и новодошли в политическите битки като Слави Трифонов (ИТН), Костадин Костадинов („Възраждане”) и „Стефан Янев („Български възход”).

Нека обаче признаем, че в сегашната кампания има и ярко събитие – коалиция без нито един двоен кандидат. Това е „Продължаваме промяната”– ДБ.

Но дори партията на Кирил Петков (ПП ПП) за първи път отива на избори без „двойно листоводачество”. На миналите избори Асен Василев не устоя на изкушението, впусна се в 23-и МИР и в Хасково. (Наистина после избра да е депутат не от София, а от родния си град.)

А отборното класиране тези дни? Начело са БСП и „Възраждане” с по шестима двойни кандидати. С по 5 подобни шмекери ги следват ДПС и „Има такъв народ”, коалицията ГЕРБ-СДС този път се задоволява с трима, двама са откъм „Български възход”.

Интересно е, че да водиш две листи се оказва мъжки фокус. Сред 27-те има едва две дами – г-жа Нинова и остроречивата Десислава Атанасова от ГЕРБ.

* * *

Защо въпросният непочтен номер е толкова важен за политиците ни? Защо не се погнусиха от него, дори сега, когато доверието в тяхната „класа” е на дъното, а „политика” стана мръсна дума?

„Маньовърът” е повече от прозрачен. Първо, един-двама-трима шефове от основните партии (лидерски или не) допълнително си подсигуряват място в НС, или – народно казано – връзват гащи. Второ, разчитайки на своята известност и опит, те пробутват там свои „хранени хора”, които са някак са заслужили избираеми места.

Тъй че наличието на 28 двойни кандидати означава, че след 20-ина дни в парламента влизат поне 27 души, които са недотам популярни и доказани, колкото водача на листа (един всъщност измислен и безсмислен термин).

С двойното „водене на листи” апаратните игрички затискат още по-назад териториалното представителство, което според духа по конституцията е по-напред от партийното. То е свързано и с твърде многото „вечни” депутати, а и с явната от 2-3 години патова ситуация в безпомощен парламент.

Накратко, кандидатирането „и тук, и там” е противно на честните избори и народовластието, вреди на управлението на страната и е определено неморално. Обаче е законно и вижте по какъв смешен начин се получи това.

* * *

Някога, още в зората на демокрацията, беше допустимо да си кандидат само в един район. Обаче това нормално правило оцеля от ден до пладне.

Беше 1991 година. След като на 12 юли Великото народно събрание гласува конституцията (влязла в сила на другия ден), то се превърна в обикновен парламент и най-неотложната му задача беше изборният закон. Падна голяма припряност, тъй като избори трябваше да се насрочат бързо и да се състоят до 3 месеца.

Законът за избиране на народни представители, общински съветници и кметове мина през куп спорове, обърквания и перипетии, включително едно президентско вето. Накрая, на 20 август 1991 г., вторник, ВНС го прие, а в четвъртък той влезе в сила („Държавен вестник”, брой 69 от 22 август).

Законът постанови, че кандидатът „може да бъде регистриран само от една партия или коалиция най-много в един избирателен район”. Това личи от чл. 43, ал. 1 и е ясно потвърдено в други разпоредби на същия закон.

Ала след редовните първо и второ четене, на депутатите тогава идва… второ мислене. И все така в галоп, те още на 21 август се заемат да поправят своята творба, освен това вечерта се договарят шефовете на парламентарни групи, а работна група заседава и почти цяла нощ.

Тъкмо тогава е изкована секирата за предишния чл. 43, „тъй като общата воля на всички беше, че кандидатите, регистрирани от партии и коалиции могат да се кандидатират в два избирателни района” (из стенограмата от заседанието в четвъртък, 22 август).

Сетне, в пленарна зала „общата воля” минава със 169 гласа „за”, 59 „против” и 9 „въздържал се”. Тази поправка, както и правото на двойно избран кандидат да си избере „истинския” район влизат в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на изборния закон („ДВ”, брой 70 от 27 август.)

Забавно е, че на 22 август спорове пламват най-вече по въпроса дали да се позволи двойно кандидатиране и на… индивидуалните кандидати. Надделява отговор „да” и тази шизофренична разпоредба също е приета, „за бъдат поставени независимите в равни условия”.

* * *

Онзи изборен закон отдавна е в историята. Последваха го Законът за избиране на народни представители и два Изборни кодекса. Сегашният е от 2014-а, след която е променян съществено всяка година (!) поне веднъж. (Смятайте колко изпипан е даже вторият кодекс.)

Десетки, ако не и стотици, са корекциите – големи и дребни – в изборното ни законодателство. Правят ги – сякаш по правило – когато се зададат избори. Често ремонтите са съпроводени от хъс, ожесточение и скандали, с каквито блесна тройната „хартиена коалиция” от декември м.г.

И в цялата тази динамика, в този бурен порой от политически сметки, ЗИД-ове, членове и параграфи, никой никога не пипна с пръст двойното кандидатиране, „общата воля”, натъкмена в една нервна лятна нощ преди 32 години.

И това май е забито в земята българска завинаги, напук на здравия разум и на уважението към избирателя. Понякога съединението наистина прави силата.