Докога ще ни унижават нахални селяндури, докопали се до незаконна власт?

Много хора питат – и са в правото си – в качеството си на какъв Румен Радев преговаря с Лукойл?

Поставянето на разпасалия се властолюбец на мястото му се превръща в приоритетна задача за българския национален интерес. Докато героичните въоръжени сили на Украйна нанасят все по-необратими военни поражения на режима в Кремъл, Радев обвързва България с поредното падане в пропастта – на Путин и авантюристичната му клика. Вместо българското публично пространство да бъде изпълнено с тревога пред поредната национална катастрофа, към която ни води самозабравилия се солдафон, принудени сме да слушаме дълбокомъдрени разсъждения как и след 2 октомври партиите едва ли ще могат да направят правителство и ще върнат властта отново на Решетниковия Буратино.

Очаквам да чуя мнението по този въпрос на няколко основни политически партии. По ред на големината: ГЕРБ, която през 2016 г. издигна неизбираем кандидат и доведе Радев на власт – за щастие, с доста ограничени възможности по време на първия му мандат. Продължаваме промяната – използваха подкрепата на стотици хиляди млади българи за партия и политици, които са образовани на Запад (Харвард), които обещаваха управление по стандартите на Европа и Запада. Същевременно Кирил, Асен § С-ие подкрепиха на президентските избори за втори мандат разпасалия се властолюбец солдафон. Без тяхната подкрепа, без подкрепата на Демократична България, Радев днес нямаше да бъде на Дондуков. Срамота! И понеже стана въпрос – Демократична България… То не бяха коленичения пред солдафона, то не бяха възхвали на дигнатия юмрук, то не беше подкрепа за Инициативния му комитет – хора на „градската десница“ го оглавиха и напълниха с числен състав от ДБ.

Днес тези активисти на Радев гузно мълчат – но не се и извиняват. Можеше поне едно нескопосано „Сбъркахме“ някой да каже. Вместо това – мълчат! А Радев действа по спуснатата стратегическа програма. С какво право? С какви пълномощия? Колко пъти ще изтърбушва той Конституцията преди някой да се загрижи истински? Вече е късно… Последният ни шанс е след като се съберат в Народното събрание след 2 октомври да разгледат поведението на Радев и да го поставят на място. И още по-важно – да направят правителство! Хич не е от значение колко се мразили един друг. Ако искат да се мразят – да си взимат дърмите и да ходят да се мразят в частния си живот. Когато са избрани от гражданите – да бъдат така добри да им служат. На какво приличат оправданията „ама той Слави така…“, „ама тя Мая така…“ „ама с ГЕРБ никога…“ Щом е никога – айде чупката! Нещастници малоумни…

Всеки човек, който разбира от политически отношения знае, че днешна България е на ръба на пропаст. В период, в който Европа се обединява, за да коригира своето лекомислие пред вседозволеността, предоставена на Москва след 90-те години, България пада в ръцете на проваления режим в Кремъл. На честването на Съединението посланиците на цивилизованите страни бойкотираха церемонията, след като видяха Митрофанова зад Радев. Докога ще ни унижават нахални и властолюбиви селяндури, докопали се до незаконна власт? Моля, този въпрос да не се счита за реторичен! Днес ние падаме в канала без решаващата помощ на съветската армия. Само с участието на неколцина нейни храненици по високите етажи на българската държава.

Препечатваме коментара на Огнян Минчев от профила му във Фейсбук.