Домбровскис: Големият ви проблем е инфлацията

Основната спънка пред България за присъединяване към еврозоната от 2024 г., е инфлацията, каза днес пред „Нова телевизия“ изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, който е на посещение в България.

Преди близо седмица служебният министър на финансите Росица Велкова обяви, че България няма да поиска през този месец конвергентен доклад, който да покаже готовността й за влизането в еврозоната. Отпадна и срокът, към който страната се стремеше да приеме еврото – 1 януари 2024 г.

Критерия за инфлация предвижда в страната кандидат да има ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година, преди осъществяването на прегледа на резултатите, да не превишава с повече от 1.5% този, който съществува в трите държави членки с най-ниска инфлация. За 2022 година инфлацията в България е 14.3%, докато в Испания тя е 5.5%, в Люксембург 6.2 на сто, а във Франция 6.7%.

Средната инфлация за страните от еврозоната е 9.2%. Прогнозите на ЕК са за инфлацията в България са тя да намалее до 7.8% през 2023 г., заради по-ниските цени на енергията.

Запитан за четирите закона, които не бяха приети от 48-ото НС, Домбровскис каза, че законите може да се приемат за няколко месеца, докато инфлацията изисква повече усилия.

„Тя подлежи на оценка на експертите от ЕК. Тази оценка показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябваше да отложите“, допълни гостът. В България политиците акцентират като основно пречка на законите, които трябва да бъдат приети – промените в Кодекса за застраховане, в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Търговския закон и Закона за БНБ.

Според него 1 януари 2025 г. е възможна дата за присъединяването на България към еврозоната. Той обясни, че държавите се присъединяват обичайно от 1 януари, защото това е по-полезно за практическите цели. Домбровскис обаче подчерта, че трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт, включително и тези от европейския механизъм.

Този срок е с половин година по-дълъг от най-оптимистичния, който служебният министър на финансите Росица Велкова посочи неотдавна.

„Присъединяването към еврото определено носи сериозни ползи, включително повече финансова стабилност, по-ниски транзакционни разходи и прозрачност за предприятията. Това са все ползи, които способстват за икономическото развитие на страната. Това сме го видели в страните с по-нисък БВП на глава от населението“, каза Домбровскис.