Произходът на понятието коалиция, възприето в повечето страни от френски, всъщност се корени в латинското coalescer. В буквален превод това ще да рече – растем (развиваме) се заедно.
Ако приложим това тълкувание буквално към актуалното сега общо и неудържимо желание сред така наречената демократична общност за коалиция на промяната, нещата не изглеждат толкова розови.
В публичното пространство някак много набързо се наложи мнението, че евентуалната коалиция между „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и други политически организации зависи преди всичко от това какво ще покажат социологическите проучвания. Т.е. дали тези партии на предстоящите избори биха могли да получат по-добър резултат, отколкото, ако всяка от тях се яви поотделно.
Разбира се, анализаторите наблягат на още едно обстоятелство – липсата на технологично време за избистряне на коалиционните отношения и особено за съставяне на общата предизборна листа с кандидати.
Ако се върнем към буквалния превод понятието коалиция, цитиран в началото, лесно бихме могли да стигнем до заключението, че не е най-добрият вариант политическите партии да растат и да се развиват заедно. С други думи далеч по-добрият начин е всяка от тях да се самоизгради във времето, да се структурира, да развие своите вътрешнопартийни механизми и правила за взаимодействие, за да има своята самостоятелна тежест в едно бъдещо коалиционно формирование.
Наблягам на този факт, тъй като в нашия случай на практика имаме партии с относително високо влияние в обществото и политическия процес, но без те да притежават необходимата вътрешна хомогенност и стабилност, която би могла да им гарантира дългосрочно съществуване.
И това е обяснимо. Другият полюс в политическия живот у нас, този срещу партиите на статуквото, се очерта съвсем наскоро и едва сега съзрява. Вследствие на участието си в управлението и необходимостта от тежки решения в условията на застъпващи се кризи, „Продължаваме Промяната“ не разполагаше с време и възможности за усилено партийно строителство. В „Демократична България“ процесите на изграждане все още не са завършили. Пример в това отношение е „Да, България“, която разполага с голям вътрешен потенциал и качествен състав, но пък е още е в начален етап на своето структуриране. В същото положение, ако не и по-зле, са останалите потенциални участници в коалицията. Изключението донякъде е „Демократи за силна България“, която съществува от близо две десетилетия. Но дори там доста затвореният и клубен характер на партията може да я направи непълноценна в едно коалиционно обединение.
В случай, че проследим сравнително кратката история на българските коалиции през последните три десетилетия, ще видим, че те са били градени или около една голяма добре структурирана и утвърдена партия (ОДС -1997-2001 г.) с ярко изразена доминация на СДС, или две стари партии (БСП и ДПС) и едно ново формирование, каквото през 2005 г. беше НДСВ. И двете коалиции изкараха пълен мандат, макар че втората, станала нарицателна като Тройната коалиция, излезе от властта на долна мъртва точка и така отвори пътя на възникналия в края на нейното управление ГЕРБ. Сравнително неуспешна бе Синята коалиция от близкото минало, заради силните центробежни сили и нееднородността в дясноцентристкото политическо пространство. Другият опит – Реформаторския блок – също бе неуспешен и обединението залиня в задушаващата прегръдка на ГЕРБ още по време на участието си в управлението.
Ето защо сега коалиция между сравнително нови партии в процес на изграждане е заредена с изключително сериозни рискове. Още повече при евентуална изборна победа и поеманe на управлението от страната.
Ще кажете може би, че много зависи от лидерите, от културата на коалиционните взаимоотношения и натрупания макар и малък политически опит? Така е. Не подценявам лидерството и личностния фактор. И все пак. Пресният пример за провала на четворната коалиция (вярно, по вина на един от партньорите) е пред очите ни. Едва ли би се стигнало да такъв развой на събитията, ако партиите в коалицията бяха изградени по правилата – с гъвкав гръбнак от структури и организационни канали, които позволяват да бъдат обрани всички неизбежни луфтове и напрежения в коалицията. А оттам и в управлението. Липсва ли този гръбнак и най-способните лидери често пъти изпадат в безтегловност, заради независещи от тях и съответно неподдаващи се на контрол фактори.
Тъкмо по тази причина си мисля, че на този етап далеч по-практично и в интерес на самите партии от демократичната общност е да се явят поотделно на изборите. Ако пожелае, всяка от тях би могла да се разшири така да се каже вътрешно, като разположи в листите представители на някои от спряганите неправителствени организации.
Залогът в сегашната ситуация е твърде голям, за да си позволят тези партии прибързани действия. Той е свързан с опасността да бъде похарчена с лека ръка трудно изградената от протестите насам алтернатива на един корупционен модел на управление без аналог в най-новата история. Не си струва да се пропилява този успех, както и енергията на стотици хиляди хора, на които той се дължи.
Дано лидерите на основните политически партии – „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ да преценят реално ситуацията и да вземат мъдрото решение. Не им остава много време – по-малко от три седмици до регистрацията на предизборните листи.