Европейският парламент ще съди изпълнителния орган на Европейския съюз за деблокиране на средства за Будапеща, докато се опитва да убеди властите в Будапеща да се откажат от ветото си за помощта за Украйна въпреки загрижеността за върховенството на закона в Унгария, заявиха двама евродепутати, предаде Ройтерс.
Делото е съсредоточено върху декемврийското решение на Европейската комисия да възстанови достъпа на Унгария до около 10,2 млрд. евро, които са предназначени за подпомагане, докато Будапеща блокираше 50 млрд. евро помощ за Киев.
Въпреки че ЕС от години критикува Унгария заради подкопаване на демократичния взаимен контрол между трите власти при управлението на премиера Виктор Орбан, миналата година ЕК заяви, че Унгария е изпълнила необходимите условия за върховенство на закона, за да получи средствата.
Мнозина не се съгласиха с това.
„Средства от ЕС могат да бъдат предоставени, само ако върховенството на закона функционира“, заяви Даниел Фройнд, германски евродепутат от Зелените. „10 милиарда евро бяха отпуснати за Виктор Орбан без необходимите реформи да са изпълнени.“
„Този вид задкулисни пазарлъци – пари от ЕС в замяна на вето – не трябва да се допуска в ЕС“, каза той.
ЕК отхвърли обвинението, като заяви, че двете решения не са свързани.
„Комисията смята, че е действала в пълно съответствие с правото на ЕС и ще защитава решението си пред съдилищата на ЕС“, заяви неин говорител.
За момента унгарските власти не са коментирали.
Друг евродепутат, който помогна за завеждането на делото – германският либерал Мориц Кьорнер, заяви, че искът ще включва изискване висшият съд на ЕС, този в Люксембург, да внесе яснота относно връзката между фондовете на ЕС и демокрацията.
И двамата евродепутати изразиха надежда, че делото може да доведе до това Унгария да бъде осъдена да върне парите или с техния еквивалент да бъдат намалени бъдещи плащания за Будапеща.
Съдът на ЕС заяви, че най-строгата санкция ще бъде отмяната на решението на ЕК от декември, а от самата комисия ще зависи да определи как да изпълни всяко такова решение, уточнява БТА.