Европа се затопля по-бързо от останалия свят

Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти в сравнение със средните за света през последните 30 години. Това сочи последния доклад за състоянието на климата на Световната метеорологична организация (СМО) и Коперник, програмата на ЕС за наблюдение на Земята.

Температурите се повишават средно с около 0,5°C на десетилетие, което го прави най-бързо затоплящият се континент.

„Европа представя жива картина на затоплящиая се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са в безопасност от въздействието на екстремни метеорологични явления“, каза генералният секретар на СМО Петери Таалас.

„Тази година, подобно на 2021 г., големи части от Европа бяха засегнати от обширни горещи вълни и суша, разпалвайки горски пожари. Миналата година опустошителни наводнения причиниха смърт и опустошение“, смята Таалас.

Според него Европа може да играе ключова роля за постигане на въглеродно неутрално общество до средата на века, за да изпълни Парижкото споразумение.

Докладът се фокусира върху миналата година, когато Европа беше засегната от опустошителни наводнения, бури и други метеорологични и климатични явления, които отнеха човешки животи, пряко засегнаха повече от половин милион души и причиниха щети от 50 милиарда долара.

Докладът също така разкрива, че алпийските ледници са загубили 30 метра дебелина на леда от 1997 до 2021 г.

Ледената покривка на Гренландия се топи, което допринася за ускоряващото се покачване на морското равнище, а през лятото на миналата година за първи път се случи топене и валеж в най-високата му точка.

Миналата година имаше суши и високи температури, които предизвикаха значителни горски пожари, особено в Турция, Италия и Гърция, а летните горещи вълни доведоха до 48,8°C близо до Сиракуза в Сицилия през август –  рекорд.

Докладът показва, че някои европейски страни постигат успех в намаляването на емисиите на парникови газове, водещи до глобалното затопляне, като замърсяването на климата в ЕС е спаднало с 31 процента между 1990 г. и 2020 г., а целта за 2030 г. е намаление с 55 процента.