Една военна заповед, която ме стресна, трогна и очарова

Този коментар ще бъде кратък. Ще съдържа повече въпроси. По-точно – отговори под формата на въпроси.

Една заповед на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов (полковник от кариерата, назначен за такъв от друг военен от същата кариера, понастоящем президент на България), та тази съвсем сериозна и официална писмена заповед ме хвърли в див възторг. Първо се смях от сърце. После изпитах леки, но отчетливи тръпки по гърба си. Ето защо:

Въпросният служебен министър на отбраната Димитър Стоянов издаде вчера заповед, според която военните вече не могат да пият и да се дрогират по време на работа. Ако си го пуснеш покрай ушите – иди-дойди – висшите шапкари демонстрират активност, нещо шават из кабинетите. Обаче малко като се замислиш, почваш да се питаш разни неща.

Официалният документ, обнародван в сайта на МО, гласи:

„В служебно време забранявам употребата на алкохол, наркотични вещества, техни аналози или други упойващи вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, включително по време на занятия, тренировки, учения, мисии и операции.“

Хубаво. Какво толкова са правили досега българските армейци, че да имат нужда от специална заповед, и то от министъра? Направо не ми се мисли.

При констатирано нарушение военнослужещите ще се отстраняват от военна служба, а при явяване на военен в „състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения“, ще му бъде налагано дисциплинарно наказание „уволнение“.

Г-н служебен министър, от резерва полковнико Стоянов! За подобни състояния наказват и уволняват навсякъде, не само на местата, където има калашници, танкове, боеприпаси и други екстри. И пияна продавачка на зарзават биха я уволнили от Женския пазар, вие професионалните войници какво ги правехте досега – питахте ги „защо така, мойто момче“ ли?

В друга от точките на заповедта на министъра се казва:

„Забранявам продажбата на алкохол във всички столове, бюфети или други помещения за продажба на продукти и напитки на територията на военните формирования и в административните сгради в управление на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“.

А досега как беше? Колко вида ракия, водка и други напитки са се продавали в бюфета на военното летище в Граф Игнатиево, или в магазина на танковата бригада в Карлово? Поне мезета имало ли е, или са жулели на голо? Аз не знам. Вие, като бивш военен, сигурно по-добре знаете.

Не стигат тези рестрикции, ами министърът забранява на военнослужещите даже управлението на пътни превозни средства в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Хубава работа! Гражданино о. р. Стоянов! Това, което вие забранявате на българските войници и офицери, е забранено на всички граждани в тази клета страна, и то отдавна. Пише го в законите, не знам дали знаете. Или вашите бойци и командири досега са я карали по други закони?

Министърът заповядва (в заповедта си) със заповедта да бъдат запознати всички в МО. Как по-точно? Устно? Писмено? На трезво? По радиоточката? Те очевидно досега не са знаели какво може и какво не може в държавата, а явно може и да не разберат. Така излиза.

(Тук е мястото да напомним, че повечето по-горни забрани ги пише в Устава на Българската армия. Ако министърът не го помни, да пита началника си Радев, може онзи да е по-паметлив. Иначе да заповядваш с изрична заповед да се изпълнява военен устав е малко странно, не е ли?)

Контрола върху изпълнението на своята очарователна заповед министърът възлага на съответните командири/началници/ръководители на поделения, а за Министерството на отбраната – на началника на отбраната. Така пише, честно. Прочетете си го сами. Началник на отбраната на кое бе, да му се не види – на министерството ли?

Но сигурно съм тъп и не разбирам терминологията. Приемам, че е така и признавам: е, това вече е сериозна работа! Военна работа! Равнис, мирно! Оттук нататък българските бойци, сержанти и офицери няма да къркат на работното си място, няма да пушат трева край цистерните с гориво, няма да се дрогират дори с аналози. От днес – майка и баща! А над техния народополезен и богоугоден труд ще бдят… самите те.

Успокоих се. Камък ми падна от сърцето и се чувствам трогнат, даже някак окрилен.