Една история за Петър Жеков

Тази история ми я разказа баща ми. Сетих се за нея, когато чух, че е бил последната си дузпа в живота един велик български футболист.

По-надолу ще разберете защо точно аз, и защото точно Петър Жеков.

Татко държеше железарски магазин в Хасково. Един ден получават спешна поръчка за секретни катинари, но, както често се случва в соца, катинари няма. А той имаше претенциите, че е добър търговец, и в магазина му винаги можеше да се намери нещо, което обикновено липсваше в другите.

И тръгват с трима негови колеги в командировка в Сандански. Откриват, че там ги има на склад, и отиват да ги договарят. Всичко минава успешно, качват се на колата към София да пренощуват, откъдето ще пътуват за Хасково.

Сандански – Хасково няма пряка линия. Времена. Пристигат в столицата, изненадка. Тук хотел, там хотел, всичко е пълно….Към 10 вечерта намират някакъв в Дианабад, последен опит да намерят легло да преспят. И там обаче няма места. Помолили да седнат за малко във фоайето, да се постоплят, някъде трябва да изкарат до сутринта.

Слава богу, рецепционистът ги оставил да седнат на диваните, да се посъвземат. Дали са отворили бутилка ракия, дали са почерпили човека от хотела, не се сетих да питам татко. Стоплили се, разговорили се. Тогава темата между мъже е много ясно футбол. Може би и колежки, ама това татко не ми го разказа:)). Заговарят се за последната победа на ЦСКА и от дума на дума стигат до Петър Жеков…

Като чува името татко се разпалва и им казва: „Абе, ей! Вие знаете ли, че сме от едно село с Жеков, на един чин сме седели!“ Тука татко малко послъгва, защото е по-голям от Жеков с цели 8 години. Но че са от едно село – факт неоспорим.

След минутка човекът от рецепцията, който наддава ухо на разговора, се приближава и му казва: „Другарю, я дайте да ви видя паспорта!“ Татко му го подава…Оня вижда, че е роден в село Книжовник и им казва: „Давайте паспортите и елате да ви дам ключове за две стаи двойки!“

Това е единственият път през социализЪма, в който съм се чувствал с привилегии, каза ми тогава татко.