„Марица изток“ представлява един невероятен актив, който обаче може да бъде експлоатиран и развит само със сериозни, честни, открити и некорумпирани бизнес действия, които са отворени за целия свят. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на 14-ия Зелен форум, организиран от сп. „Мениджър“ в София.
Акценти на форума са аспектите на зелената политика, устойчивите модели в бизнеса, енергията за бъдещето.
В „Марица изток“ могат да се привлекат инвестиции в рамките на десетки милиарди, защото този актив съществува, но ние сме го потиснали, „хванали за гушата“ и всеки гледа „мога ли да взема 200 или 500 декара“, мога ли нещо и аз „да намажа“ от цялата работа, а в същото време един невероятен национален актив остава неизползван, коментира министърът. Той добави, че това би се променило с прозрачност, с интегриран план за развитие и с отворена покана за търгове и инвестиции в нисковъглеродната икономика.
Имахме време да мислим за климатичните политики, поне от 2005 г. съществува пазар на въглеродните емисии. Ако се занимавахме сериозно с климатичните политики, обсъждахме, анализирахме, целият казус с „Марица изток“ нямаше да съществува, посочи министърът. Ние щяхме да сме го решили по един фантастичен начин и се надявам, че сега на финалната права пак ще можем да го реализираме, добави Попов.
Това, което ние може да направим, е да не мислим непрекъснато в категорията на Плана за възстановяване и устойчивост, смята Юлиян Попов, като посочи, че той лично е критик на плана. Беше безобразие, че въобще съществува, но след като беше приет, а и след като тези пари се раздават, ние няма да се откажем от тях, но трябва да ги употребим добре, според Попов. Той изтъкна, че е важно да се види има ли сфери, в които тези средства могат да отидат по такъв начин, че да се възползваме от тях и да тласнем реалните инвестиции. Попов добави, че реалните инвестиции трябва да се насочат към такива инициативи, които са бизнес устойчиви и създадат среда за бизнес устойчивост.
Министър Попов смята също, че трябва да променим нагласите и говоренето си по отношение на зеления преход. Трябва да разберем, че това, което наричаме „зелена сделка“, е комплекс от политики, които обхващат всичко – храни, води, енергетика, дигитализация, транспорт, както и че това е ребрандиране на нещо, което съществува от 30 години поне, обясни Попов. Аз бих казал, че „зелената сделка“ съществува например от 1973 г. след петролното ембарго, когато започна много рязко развитие на възобновяемата енергия и енергийната ефективност в Европа и в западния свят, посочи той. Казваме „от Брюксел дойде зелената сделка“, тя дойде от арабските страни през 1973 г., дойде отново няколко пъти след това, дойде с енергийната криза, която беше предизвикана от руската манипулация на енергийните пазари, отбеляза Попов.
Русия започва на практика енергийна война с ЕС шест месеца преди да нападне Украйна и ние тогава казахме – сега не е време за зелен преход, добави той. По думите му обаче точно за това е време, защото политиките, свързани със зеления преход, тласкат Европа и България към модернизация.
Според министър Попов най-важното, което трябва да се направи, е да се отвори възможността за бизнеса и за предприемачеството да навлезе и да води процеса на зеления преход, а правителството да подпомага това водене, а не да го спира.