Експеримент в Германия: 4-дневна работна седмица

От 1 февруари германските компании ще въведат експериментална четиридневна работна седмица и ще измерват производителността на работниците.

Експериментът, в който ще участват 45 компании, ще продължи шест месеца, а служителите ще запазят сегашните си заплати въпреки намаления брой работни часове, пише Bloomberg. Целта на този експеримент е да провери дали твърденията на синдикатите, че хората, които работят по-малко, са не само по-щастливи или по-здрави, но и по-ефективни на работата си.

„Абсолютно съм убеден, че инвестицията в нов бизнес се изплаща, защото повишава благосъстоянието и мотивацията, а следователно и ефективността“, каза Сорен Фрике, съосновател на фирмата за планиране на събития Solidsense, една от 45-те фирми, които ще бъдат част от проучване.

„Четиридневната седмица, ако работи, няма да ни струва нищо в дългосрочен план“, добавя той.

Проектът подчертава по-широка промяна, която се случва на германския пазар на труда, където недостигът на квалифицирани работници оказва натиск върху фирмите да попълнят своите редици. Недостигът, заедно с високата инфлация, насърчи работниците във всички индустрии да изискват по-високи заплати и да запазят гъвкавостта и независимостта, които са придобили по време на пандемията.

Дисбалансът подхранва напрежението между работодатели и работници. Германските машинисти в момента стачкуват шест дни, те настояват Deutsche Bahn да намали работната седмица от 38 на 35 часа, без да намалява заплатите.

Синдикатът на служителите в строителството настоява за 20-процентно увеличение на голяма част от работниците си, които са общо около 930 000. Някои икономисти предупреждават, че този ход може да подхрани инфлацията.

Според миналогодишното проучване на индустриалните лобита половината от германските компании поне частично не могат да заемат свободни позиции. Софтуерният гигант SAP SE спря да изисква университетски дипломи от кандидатите за работа през 2022 г., докато гигантът за недвижими имоти Vonovia SE нае хора от Колумбия миналата година, за да се справят с недостига на работна ръка.

Bloomberg пише, че проблемът може само да се влоши. До 2034 г. повече от седем милиона души ще напуснат германския пазар на труда поради комбинация от намаляваща раждаемост и застаряващо население.

„Мога да се намеся и да се позиционирам като модерен работодател или просто да кажа, че всички трябва да работим повече и да стигнем до ситуация, в която вече никой няма да работи за мен“, обяснява Хенинг Ропер, главен изпълнителен директор на Eurolam.

Ниският ентусиазъм на работниците струва на световната икономика 8,1 милиарда евро годишно, или девет процента от световния БВП, според изследване на Gallup.

Експериментът се провежда от новозеландската организация с нестопанска цел 4 Day Week Global и казва, че работниците, които ще работят по-малко за същото заплащане по време на проучването, трябва да останат поне толкова ефективни, ако не и по-ефективни.

В допълнение към повишената производителност, фирмите се очаква да се възползват от намаляване на скъпоструващите отсъствия от работа поради стрес, болест и прегаряне. През 2022 г. германците са пропуснали средно по 21,3 дни работа, което е довело до загуба от умопомрачителните 207 милиарда евро, според данни на Федералния институт за здраве и безопасност при работа.

Поддръжниците на този експеримент посочват, че новостта може да привлече нови служители в Германия, страна, която според Евростат вече има най-големия дял служители на непълно работно време в ЕС.

Въпреки че Германия има най-голямото икономическо производство в Европа, липсата на инвестиции в иновации и цифровизация е попречила на повишаването на производителността. Без подобрения в тези области е малко вероятно германските работници да изпитат значително увеличение на производителността просто чрез намаляване на работните часове, според Енцо Вебер, икономист от Нюрнбергския институт за изследване на пазара на труда.

Икономистът на Bloomberg Мартин Адемер се съгласява, като казва, че почасовата ефективност ще се увеличи, но това увеличение няма да компенсира намаляването на почасовите заплати.

Финансовият министър се противопоставя на това, което според него е против икономическия растеж и напредъка на страната
Кристиан Линднер, министър на финансите на Германия и член на Свободната демократическа партия, разкритикува решението на германските компании, като каза, че по-кратката работна седмица би застрашила икономическия растеж и напредъка на страната. Германия.

Но привържениците на идеята казват, че предишни проучвания в САЩ и Канада са показали, че е възможно повишаване на ефективността. Работниците съобщават за общо подобрение на здравето си и нито една компания не се е върнала към петдневната работна седмица.

Във Великобритания имаше подобен експеримент, в който участваха 61 компании, те имаха добри работни резултати и отпускът по болест намаля с 65 процента. В Португалия около 20 процента от работниците също казаха, че се чувстват по-добре и спят по-добре.

Bloomberg допълва, че Белгия е станала първата европейска страна, която предлага възможност за четиридневна работна седмица, но с равни седмични часове.