И така, Доган успя да изненада дори своята стара дружка Мадам В., като реши да не дава на Пеевски самостоятелно лидерство в ДПС. Друг е въпросът, че тя по гръб не пада и днес вече пише, че идеята за съпредседателството зреела от 2 месеца и била „обстойно и старателно обсъждана между Доган и Пеевски като политически тандем“.
Всъщност Доган вероятно е получил сигнали, че не е добра идея да направи Пеевски едноличен управител на търговското дружество „ДПС“. Те идват както отдолу – от организациите на партията в районите с етнически турци, така и от вън – от Турция и от Европа. И ако мнението на обикновените български турци може да бъде пренебрегнато, на Доган хич не му липсва арогантност да го направи, то международният фактор е непреодолимата бариера пред мераците на Пеевски за еднолично лидерство.
Партньорите на ДПС от Алианса на либералите и демократите в Европа са преглътнали горчивия хап, че приемат в редиците си една по-скоро робовладелска или феодална, нежели либерална партия, но няма как да са ортаци с човек, поставен от американците в черен списък. Впрочем, санкциите от САЩ са и основната причина за преобразяването на Пеевски от задкулисен крупен бизнесмен в публичен политик, с клеймото от Вашингтон повечето бизнес пътеки са затворени за него.
Пеевски не може да получи одобрение и от Турция. Първо, защото не е турчин, и второ, защото преди няколко години като собственик (неявен) на „Булгартабак“ бе заподозрян от властите в Анкара, че наводнява турския пазар с контрабандни цигари. А мнението на Ердоган и на основните турски опозиционни лидери е важно, защото от него до голяма степен зависи електоралната лоялност към ДПС на общността на българските изселници в Турция.
Затова фокусникът Доган е стигнал до идеята да извади два заека от цилиндъра – един за пред Брюксел, Анкара и Кърджали, и друг, който умее да върти пари и знае как да пасе свежа електорална трева дори там, където няма избиратели от турското малцинство.