За война и пандемия – бдим. А миграцията си върви под ръка с тероризма

Трагичният инцидент в Бургас, където трафикантска совалка смачка живота на двама български полицаи и техните семейства, беше интерпретиран преди всичко през призмата на корупцията в родното МВР.

Нещо, което си го знаем от времето, когато полицията беше наричана милиция. Фаталното събитие обаче е повод не само да се вгледаме в състоянието на службите ни за сигурност, но и отново да си отворим съзнанието, извън въртенето в сферата на мъчителните страхове, около коронавируса и войната в Украйна.

Да се фиксираме единствено върху тези две сътресения е сериозна грешка. По-важно е да предвидим тяхното влияние върху другите, съществуващи успоредно световни рискове. Разходите за ежедневна издръжка на хората нараснаха дори в богатите страни, а основната причина за имиграцията е именно бедността.

Това, което искам да кажа е, че проблемът с нелегалната и с легалната имиграция е глобален и едва ли българските служби носят единствената отговорност. Следователно, анализът на случилото се в Бургас трябва да се раздели на две.

Първо. Не е мистерия, че паричната зараза се е разпространила в структурите на МВР, където повечето от кадрите са нескрити привърженици на партията на Борисов. Заразата е метастазирала в цялото устройство на управленския апарат. До мозъка на държавата. Тази инфекция е естествената среда за функционирането на централната нервна дейност на ГЕРБ, която праща сигнали и храни корпулентното му 12-годишно властово телосложение.

Важно е да си спомним, че легалната кариера на г-н Борисов започна преди 21 години, когато беше назначен с указ на президента Стоянов за главен секретар на МВР. Четири години на тази длъжност, декориран в черна кожена тужурка като чекист, той повтаряше „ние (тоест „аз“) ги хващаме, те ги пускат”. Защото Иван Гешев го нямаше още. Министърът, по това време Георги Петканов (най-дълго задържал се като такъв в новата ни история),  шеговито разясняваше, че две слънца в небето водят бой. Бойко Борисов и самия той.

Да допълня, че ако преброите колко персони са били министри на вътрешните работи от 1990 г. насам, ще установите, че те са 23-ма. За 32 години демокрация, 23-ма вътрешни министри! Шестима от които са назначени пряко от Борисов и са управлявали министерството 14 години и половина. Нито един премиер не е назначавал толкова вътрешни министри в историята на България.

Нещо повече – голяма част от тях сега са част от парламентарната група на ГЕРБ. МВР е инертна структура. Тя дълго време се движи в посока, зададена ѝ отпреди. Същото важи и за другите силови служби. Може би това е някакво обяснение за състоянието на системата ни за вътрешна сигурност. Но да не се загубя в спомените, както напоследък ми правят забележка.

Автобусът совалка също не е мистерия. Такива совалки има бол. Те са крадени, със сменени номера, нерегистрирани машини „фантоми“ (понякога „бомби“) и с точно толкова фантомни шофьори. Паркирани в гаражи те очакват живи пратки и сноват от граница до граница. Като маршрутки. Дали пратките се доставят живи, е друг въпрос.

Второ. Новината е, че медиите прогледнаха отново към позабравените световни угрози (както винаги, новото е добре забравено старо). Така впрочем ще продължи и в бъдеще. Постепенно множеството заплахи, завоалирани временно, ще изскачат от мъглата внезапно и ще ни изненадват неприятно. Това се случва не защото медиите са били заслепени и не са ги отразявали.

Тоест преднамерено и недобросъвестно са ни заблуждавали. Не. Просто медийната конкуренция, обсебена през последните две години от двете продължителни събития – пандемията и войната в Украйна, съвсем естествено забули точковите войни и тероризма, демографския дисбаланс, застаряването на модерното общество, огромната разлика между бедни и богати, климатичните протуберанси и редица други световни заплахи.

Предчувствието за пандемичен апокалипсис преди и ядрен апокалипсис сега, постави параван пред всички други предизвикателства към живота на Земята. Затова за две години 90% от хедлайните на медиите бяха свързани с коронавируса и руската инвазия, а останалите новини бяха свалени някъде надолу с незабележими малки букви. А когато не забелязваш нещо, ти просто го забравяш.

Мяркаха се медийни заглавия за невиждани суши в Европа и половин Китай, рекордни температури в Англия, свръхпечалбите на свръхбогатите и смаляването на средната класа, последвано от превръщането ѝ в ниска. Но всеки ракетен удар от руска и украинска страна, както и ново огнище на коронавирус, изтриваше от паметта всичко останало. Проблемът пък с имиграцията се концентрира преди всичко върху украинските бежанци.

Едва сега разбрахме, че службите ни залавят по 1000 нелегални имигранти в страната за 24 часа, през което време каналджиите претакат един милион евро (аналогията с претакането на зеле или ДДС не е случайна). Това се е случвало всеки ден, но трябваше да има причинени жертви, за да му обърнем внимание. И изведнъж само за ден в Бургас бяха задържани… 140 имигранти. Всяко чудо за три дни, всяка новина за 48 часа. Всяка кампания на МВР – предизборна.

Трябва да се направи разлика между мигранти, емигранти и имигранти.

Миграцията е неконтролируема. Тя е естествен световен феномен. Няма правителство, което може да контролира миграцията като цяло. Правителствата могат да контролират до известна степен със закони само имиграцията и емиграцията.

Мигрантите обикновено временно се преселват, а имигрантите трайно се заселват. Разбира се, че с тази терминология може да се спекулира, затова няма да се задълбочавам в нея.

Миграцията не е съвременно явление. Историята на света е история на миграцията. Тя начева тогава, когато сред уседнало живеещите първобитни племена се появяват и номадите, живеещи върху конете си. По-късно наречени „хуни“. Това не е била сбирщина, а авангардът на една огромна маса, поставила си за цел да завоюва света. Реално много малка част от днешните народи и нации живеят там, откъдето са произлезли.

САЩ е нация, съставена от имигранти, а Европа е лаборатория от миксирани общества, съставени от модерни номади и новопристигнали имигранти. Разликата е съществена. Нищо, че мобилността е основната им характеристика. Модерните номади не са бежанци. Защото не бягат, за да се спасят отнякъде, където живота им е заплашен, а се придвижват към места, където би им било най-изгодно и където живота им би могъл да се обогати.

Те нито произхождат, нито се образоват, нито живеят, нито работят на едно място, въпреки границите. Имигрантите са бежанци. Те бягат, за да оцелеят. Доста често им е все едно къде и са способни на всичко. Съвсем друга тема е, че имиграцията обикновено върви под ръка с тероризма. Да припомня, че терористичният акт преди 10 години също беше в Бургас и също беше в автобус, но с израелски граждани.

Днешната световна номадска миграция е мрежова, а имиграцията е линейна и се движи от югоизток към северозапад. Това е ноторен факт. Засега. Пандемията и войната засенчиха проблема с имиграцията, но всъщност го мултиплицираха. Както когато верига за стокови доставки промени посоките си, но все пак достига до целите си. Същото направиха и каналджиите.

Съвсем произволен пример. Ние може напълно да се откажем от руския петрол и газ и хипотетично да започнем внос на тези суровини от Белгия. Но Белгия няма петролни запаси, а има петролни рафинерии, захранвани с вносен суров петрол. Това не означава непременно, че рафинираният петрол, който се внася от Белгия, се доставя от Русия. Но суровите данни за износа и вноса не ни казват откъде наистина идват стоките, а само за страната, от която са пристигнали.

При имигрантите е още по-сложно. За тях не се знае точно откъде идват (не са птици, за да им се поставят пръстени за проследяване), защото освен че нямат документи, те крият и произхода си. Не се знае също, откъде са минали и накъде отиват. Не е ясно и дали са истински бежанци, а не внедрявани спящи терористични клетки. Известно е единствено къде са задържани.

Някои наричат имиграцията световна бастардизация. Рязка дума, меко обяснявана като противоестествено смешение на родове. Не разсъждавам върху подобни твърдения. Просто припомням, че сенките зад пандемията и войната се завръщат. И ще завърша с това, че в една малка църква в градче на морския бряг на Сицилия видях остатъците от потрошени лодки, отломки от потънали отчаяни имигранти. И надпис, цитат от папа Франциск: „Хората, за които никой не плаче”.