За средния пръст на фирмите за топлинно счетоводство

Една от националните ни телевизии показа как столичен топлинен счетоводител размахва зад гишето среден пръст на клиентка, искаща указания за подаване на жалба срещу изравнителната си сметка за отоплителния сезон 2021/2022. Разгневеният служител хвърлил по жената и текущи преписки, сигурно са му дошли в повече.

За първи път представител на т.нар. фирми за топлинно счетоводство се осмелява да го прави явно. Всъщност тези фирми ни размахват средни пръсти вече 20 години. Преди появата им парното беше най-евтиният начин за отопление и което е по-важно: най-справедливият. Малко жилище – малки сметки. Голямо – по-големи. Кубатурата никога не лъже. След като си купихме уредите за дялово разпределение, парното стана хладно, скъпо и съмнително.

Всяка следваща година средният пръст на счетоводителите навлиза все по-дълбоко в портфейлите ни. Цените за закупуване и монтаж на топломерите им се утроиха. Таксите, които се събират за отчет на уредите растат тихомълком, при това без да срещат какъвто и да бил отпор. Цялото негодувание на абонатите и институциите у нас се стоварва върху топлофикационните дружества, фирмите за топлинно счетоводство винаги остават пощадени. Парламентарното решение за намаляване на ДДС за централното отопление от 20% на 9%, считано от 9 юли 2022 г., не касае таксите на топлинните счетоводители, на тях ще продължаваме да плащаме за услугата „Дялово разпределение“ с по 20 на сто отгоре.

И за какво всъщност им плащаме? Абонатите от сградите, които запазиха отчитането на топлоенергията на база кубатура, получават най-ниските фактури. Уредите на фирмите за топлинно счетоводство се оказаха неточни или свръхчувствителни. Моите например, купени от „Бруната“ през есента на 2019 г., улавят топлината от фурната на кухненската печка, трупат единици от външна топлина и през зимата, и през лятото. Регистрират като потребление на топлоенергия и допълването на абонатната станция след летните ремонти в апартаменти от етажната собственост.

Отчетността на фирмите за топлинно счетоводство често е като в квартален селски магазин. В нашата кооперация при отчета на сезон 2021/2022 се разписахме върху полупразни листчета – без нанесени показания на топломерите на радиаторите, единствено с вписани показания на водомерите за топлата вода.

Хитреците от фирмите за топлинно счетоводство обикновено се ориентират за властовата конфигурация в етажните собствености и настройват отчетите спрямо това кой командва в блока. Пак ще дам пример с нашата кооперация – тръбите в баните на абонатите при нас се таксуват като щранглири на пълна мощност, единствено в апартаментите от страната на Управителното тяло на ЕС топлината от тези тръби не се таксува въобще, нито като щранг лира, нито като допълнителен процент към сградната инсталация. И така вече десет години. Писмените възражения до „Бруната“ и „Топлофикация София“ – мои и на други съседи, срещу така установения в блока ни ред не доведоха до промяна.

Най-неприятното около топлинните счетоводители е, че те ни вкарват в режим на ей-такива-ми-ти дребнави калкулации и взривяващи съседските отношения битовизми. И не само нас, абонатите, вкарват в до нищо-неводещи упражнения по загуби-време. А и институциите на Републиката. Омбудсманите Мая Манолова, и Диана Ковачева все с „Топлофикация София“ се занимават. Мая Манолова – изгуби години в битки срещу таксите за сградна инсталация. Диана Ковачева сега атакува като незаконосъобразно пренебрегването на парламентарното решение за намалена ставка на ДДС за топлоенергията (начисляването на ставка от 20% на ДДС вместо намалената ставка от 9%) от страна на „Топлофикация София“ ЕАД в изравнителните сметки, фактурирани към 31.07.2022 г.

Министерството на финансите вече потвърди, че фактурите за изравнителните сметки за парното масово са сгрешени. Финансовият министър поиска „Топлофикация София“ да анулира фактурите си и да изпрати нови с намалена ставка от 9% ДДС. Съпартийците на Мая Манолова по примера на движението “Don’t Pay UK” („Не плащай, Обединено кралство“) призоваваха абонатите да не плащат до 14 септември изпратените им фактури с надути изравнителни сметки – тогава изтича крайният срок за погасяването им. А тези, които вече са платили, да чакат коригиращи фактури с връщане на надвзетите суми.

Стрелите на всички пак са насочени срещу „Топлофикация – София“. За фирмите за топлинно счетоводство и дума не става. А отговорността за фактурите е и тяхна, основно тяхна всъщност. Отговорността на топлофикациите е качественото топлоподаване, качественото разпределение и оформление на сметките е задължение на счетоводителите от фирмите. Но никой не призовава да не плащаме тяхната част от сметките – сумите за услугата „Дялово разпределение“. Никой не пита защо за тази графа във фактурите ставката остава непроменена. Защо депутатите щадят и толерират тези фирми?

При това положение защо служителите на фирмите за топлинно счетоводство да не показват на абонатите си среден пръст? Ще ни показват, естествено. Ще ни го показват и когато (ако) „Топлофикация – София“ стане пак държавна, каквато идея се роди отново (те беше първо държавна, после общинска, после пак държавна, после пак общинска и сега май е ред пак да е държавна). Каквато и да стане, най-важното е да се премахне паразитното, а видя се – и доста перверзно, звено на топлинните посредници. Новият инвеститор – държавен, частен или пак общински, трябва сам да си прави топлинния отчет. За да не се размива отговорността.