– Г-н Грошев, асоциацията ви обединява представителите на големите чужди туроператори, водещи туристи у нас като британският Jet2holidays, Balkan Holidays, германските DER Touritik, TUI, Alltours, FTI и Schauinsland, руските „Анекс“ и „Корал“, полските „Корал“ и „Рейнбоу“, чешкия „Fisher“. На тази база какви са очакванията за този летен сезон и забелязвате ли голям отлив на туристи?
– Сезонът е по-силен спрямо миналата година, но щеше да е парадоксално, ако беше обратното. Сезон 2021 беше изключително минорен спрямо 2019 г, а ако говорим с числа, целият туристически сектор реализирахме 30 % от обемите на 2019 г. Заради пандемията смятам, че е по-коректно да сравняваме този сезон със сезон 2019.
Най-големият отлив на туристи очевидно е от пазарите, които са в невъзможност да летуват – Русия, Украйна, Беларус. А иначе от другите много важни за страната ни пазари имаме сериозен отлив на туристи от немски пазар – 40-50%. Колегите, които работят с румънския пазар споделят, че нещата не вървят така, както е желанието им и една от причините е отварянето на Гърция и Турция, които миналата година бяха затворени заради ковида. Английският пазар прави известно възстановяване, но оттам отсъства големият туроператор „Томас Кук“, който фалира 2019 г. От Централна Европа Полша са по-оптимистични и дори очаквам да доближим нивата от 2019 г. Но като цяло Западните пазари са на минус от порядъка от 25-30 на сто.
– Какво означава това в цифри – брой нощувки, туристи?
– Още е рано да се каже. По-големите в бранша водим статистика, но към момента се въздържаме от прогнози. Динамиката следим основно в проценти.
– Войната и инфлацията ли са основните причини за по-ниския интерес към българското Черноморие?
– Западните туристи най-много ги притеснява войната. Това е първата най-важна причина. Много от тях като чуят Черно море или военни действия в Черно море, даже не си правят труда да се задълбочават допълнително точно къде се развиват военните действия и ние попадаме в графата „война“. Войната на другия край на Черно море е от основните причина западните туристи да не идват у нас.
Допълнителна причина е силното завръщане в играта на утвърдените дестинации Гърция, Турция, Египет, Испания, които имат и много по-добра комуникационна политика и активна реклама. Маркетингът ни като туристическа дестинация е доста изостанал спрямо тези конкуренти.
Не на последно място, темата с ковид също се отразява, виждате последните дни има увеличение на случаите, а страната ни е с най-ниското ваксинационно покритие спрямо останалите европейски страни. И тъй като ние сме наложени като пазар за семейни почивки, аз съм сигурен, че това ще се отрази зле на сметките. Туристите ще предпочетат да почиват там, където нещата са по-сигурни.
Много сериозна конкуренция идва от Турция. Тя е лишена от около на 7 млн. души от Русия, Украйна и Беларус и в момента компенсира с туристи от Западна Европа, водейки агресивна ценова политика. Турция има и още едно много сериозно предимство – девалвацията на турската лира спрямо европейската валута, и турските хотелиери могат да предложат много по-ниски и привлекателни за западните туристи цени. А не е тайна, че нивото на обслужване там е и на много по-високо ниво от това у нас.
Има и нещо, което засяга всички пазари и дестинации и това е хаосът по летищата, свързан с ограничения човешкия ресурс. Няма персонал, а това води до забавяния, дори отмяна на полети и обърквания с багажите по летищата в цяла Европа.
– Предлагаме ли някакви финансови стимули за чуждестранните туристи?
Министерството на туризма беше определило 35 евро подпомагане на седалка в чартърните полети за входящи туристи. Това е стандартна политика за повечето туристически развити държави и по време на ковид пандемията по този начин туроператорите насърчаваха почивките. При едно 4-членно семейство намалението с тази субсидия става 140 евро, което не е никак малко. Но се наложи ограничение туроператорите да не са получавали кумулативно в рамките на ЕС помощ по-голяма от 2,3 млн. евро. Това за големите туроператори и на практика мотори на туризма означава, че директно отпадат от програмата за подпомагане.
– Има актуални данни колко украински граждани ползват хотели по морето в момента?
– Доколкото ми е известно има нискокатегорийни хотели по морето, които са предложили минимално доплащане върху сумата, която държавата отпуска на украинските бежанци. Но нашата асоциация няма по-подробна статистика.
– Започна ли договарянето на сезон 2023?
– Договарянето върви на сляпо, много е трудно да се направи прогноза отсега, тъй като имаме експлоадиращи цени на енергоносителите, на хранителни продукти. Договарянето за 2023 не изключва заявки за увеличение на цените от 20-25%, а за сравнение в Турция средното заявено поскъпване е 10-12 на сто. Другият въпрос е какво е готов да понесе пазара. Мисля, че е невъзможно да се прехвърли на клиента пълния размер на повишението на себестойността на услугата. Налице е и психологически ефект във връзка с инфлацията, който се отразява на западните туристи, който ще повлияе на потребителското им поведениие.