На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ на Антиохийската църква. Ученик на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден.
Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините.
Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден.
При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга.
В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена.
Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце.
Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, в които се срещат тези думи. Според народната вяра, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
На 20 декември имен ден имат всички, които носят името Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла и производните им.