На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ на Антиохийската църква. Ученик на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден.
Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините.
Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден.
При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга.