Изабел Чоко: Оцеля от Холокоста, за да стане шампион по шах

Това е невероятната история на Изабел Чоко — жената, която въпреки трудностите, с които я сблъсква живота, постига забележителни успехи в шаха.

Тя преживява Холокоста, екстремния глад и се справя с травматичната загуба на семейството си в ранна възраст. Нищо обаче не попречи на Изабел да преследва страстта си към шаха. Освен това тя се противопоставя на половите пристрастия, без да се плаши от преобладаващото господство на мъжете в шаха, включително техните подигравки и отблъскващо поведение към нея.

През 1956 г. Изабел печели френското първенство по шах за жени и се появява на първите корици на популярни вестници редом до Мерилин Монро!

Изабел Чоко е родена в Лодз, Полша през 1928 г. Тя е само на единадесет години, когато през 1939 г. нацистите нахлуват в Полша. Малко след това Изабел, заедно със семейството си, е затворена в гетото на Лодз. „Животът в гетото беше много тежък“, казва Изабел. Това беше живот, белязан от глад, болести и смърт. Бащата на Изабел умира от глад и лишения.

През 1944 г., когато гетото е ликвидирано, Изабел и майка й са депортирани и затворени в Аушвиц-Биркенау , един от най-големите нацистко-германски концентрационни и унищожителни лагери. Това, което спасява живота им преди депортирането, е френски затворник, който забелязва, че Изабел говори малко френски. Той прошепва в ухото й: „Внимавай, младо момиче, внимавай. Виждате ли, има влакове, които ще ви транспортират до Аушвиц… Отляво, когато пристигнете, е животът. От дясната ти страна е смъртта. Изабел, заедно с майка си, избират да излязат от влака отляво. 

По време на евакуацията от Аушвиц в началото на 1945 г. Изабел и майка й са депортирани в концентрационния лагер Берген-Белзен. Там, отслабена от глад и болест, майката на Изабел умира в ръцете на дъщеря си. Изабел е само на 16 години. 

По времето, когато Берген-Белсен е освободен от английската армия през април 1945 г., Изабел тежи само 25 кг. Тя е толкова слаба, че едва може да отвори очи. Изабел е лекувана в английската болница, където си спечелва прякора “ la jeune fille aux yeux bleus ” – младо момиче със сини очи. 

Когато Изабел се възстановява, тя продължава да живее във Франция с чичо си. Малко след това се запознава с бъдещия си съпруг Артър Чоко, с когото по-късно имат три деца. „Работих много, когато пристигнах във Франция“, казва Изабел. „И един ден видях комплект за шах. Спомних си, че в гетото се научих да играя шах. От този момент нататък страстта на Изабел към шаха процъфтява. „Първо играх с група, в която бях просто обикновен шахматист“, казва Изабел. 

„И тогава се появи Тартаковер“, продължава Изабел, „който ме забеляза и искаше да стана шампион.“ Това, което гросмайстор Савелий Тартаковер вижда в Изабел, е нейната огромна воля: стремежът да продължи и да намери радост в живота, въпреки всичко, през което е преживял. Той посвещава една от своите шахматни книги на Изабел със следните думи: 

„Vouloir, c’est pouvoir!“ (когато има воля, има и начин!) пише Тартаковер. Той оценява силната воля на Изабел да се бори и да побеждава. Тартаковер обучава и ръководи Чоко. И през 1956 г., когато тя печели френското първенство по шахмат за жени.

Това се случва през 50-те години на миналия век, епоха, в която шах играят предимно мъже. Жените в шаха са толкова малко, че са „обект на любопитство“.

Мнаго мъже се поидграваха на Изабел: „Какво прави тя тук?“

„И когато играеха срещу мен ставаха от дъската и излизаха на разходка“, смее се Изабел. „Да, но когато се връщаха, вече бяха мат! Ето го! Изненада! Тогава разбраха, че и жените могат да играят шах!” 

„Шахът ме подготви за живота в смисъл, че трябва да се бориш, за да спечелиш“, казва Изабел. „Принуждава те да имаш представа за това, което предстои и какво ще се случи.“