Има ли риск от валутна криза в Европа през 2023 година?

Три европейски страни са заплашени от валутна криза през 2023 г., прогнозират експерти на японската финансова компания „Номура холдингс“ (Nomura holdings), цитирани от италианското специализирано издание „Мъни“.

И трите са извън еврозоната, изложени са на риск от срив на националната им валута и са изправени пред неприятната перспектива да се присъединят към няколко други държави по света, чиято парична единица е на ръба на колапса.

Заради все по-големите данъчни предизвикателства, произтичащи от външни фактори, дори Старият континент няма да бъде „имунизиран“ от срив на валутните курсове, сочат от „Номура холдингс“. А това би бил допълнителен фактор на финансова нестабилност през идната година, за която вече се предвижда рецесия.

Кои са застрашените европейските страни?

Чехия, Румъния и Унгария са заплашени от криза на валутните курсове през идната година, смятат експертите от „Номура холдингс“. Това предупреждение се основава на анализ на осем показатели, сред които покритието на валутните резерви върху вноса, реалните краткосрочни лихви, както и данъчната политика и баланса по текущата сметка, според индекса Damocles на „Номура“. Той оценява уязвимостта към валутна криза на 32 нововъзникващи пазари.

Унгарският форинт е сред валутите на нововъзникващите пазари с най-лошо представяне тази година след спирането на европейското финансиране  за възстановяване на икономиката. Валутите на Румъния и Чехия – леята и кроната – също не са в цветущо положение, след като са се понижили с над 8 на сто спрямо долара.

Степента на уязвимост на валутите на нововъзникващите пазари е на най-високото си равнище от над 20 години и представлява „заплашително предупреждение“ за нарастващи рискове от все по-голям мащаб, пише италианското издание.

Не бива да се забравя, че валутните пазари бяха разтърсени от сериозни сътресения през 2022 г., а в някои страни комбинацията от геополитически натиск и грешни стъпки на централните банки хвърли валутите в „смъртоносна спирала“.

Силният долар принуди много инвеститори да прибегнат към американската валута като убежище след поредица от геополитически и макроикономически сътресения, а това се се отрази отрицателно на много валути на нововъзникващите пазари.

Основните производители на петрол и страните, чиито централни банки решително повишиха лихвите, като цяло се справят по-добре, но стойността на валутите в много страни се сринаха драматично спрямо долара.

Сериозно застрашени остават Египет, Шри Ланка, Турция и Пакистан, твърдят в доклад двама анализатори на японската финансова компания.

Трите валути с най-лоши резултати през 2022 година

Наскоро Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ публикува списък с най-лошо представилите се валути през годината, в която на трето място се нарежда ганайското седи, се посочва в анализ на Си Ен Би Си. Проблемите на Гана включват по-високи разходи за живот и непосилно дългово бреме, които накараха правителството да се обърне за помощ към Международния валутен фонд.

Сривът на седито все пак му отрежда само трето място сред валутите в най-лошо състояние.

На второ място е кубинското песо, което се е поевтиняло с 56,36 на сто спрямо долара и отстъпва в тази негативна класация единствено на зимбабвийския долар, който е загубил изумителните 76,74 на сто от стойността си спрямо американския долар от януари досега. Както Зимбабве, така и Куба страдат от невероятни равнища на инфлацията.

Инфлацията в африканската страна е достигнала 268 на сто на годишна основа през октомври, според националната статистическа агенция „ЗимСтат“ (ZimStat), но Ханке я оценява на 417 на сто. Подобно на Гана, властите в Зимбабве се опитаха да подкрепят националната валута и да се справят с инфлацията, премахвайки плащанията в местни долари.

Много високата инфлация е централен проблем и в Куба, като моделът на Ханке изчислява увеличение на потребителските цени там със 166 на сто на годишна база.