Казанлък решава съдбата на Бузлуджа

Референдум за комунистическия паметник на Бузлуджа се провежда днес в Казанлък.

Въпросът не е пряко свързан със съдбата на агонизиращия монумент, но начинанието цели да го спаси. Питането гласи: „Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост „Дом паметник” на връх Бузлуджа за 10 години?“. Посоченият срок е максималният, в който по закон общината може да го вземе от държавата. Амбицията е „чинията“ да се превърне в културен и туристически продукт. Сред най-често споменаваните са „концертна зала“, а и въобще превръщането на върха в „конгресен център на световно ниво“, пише „Сега“.

Половината местна общественост е натоварена да агитира тия дни – от интелектуалци до футболистите от „Розова долина“. Към материята се подхожда внимателно. Уточнява се, че се цели не реанимация на старото значение, а спасение на един съществуващ голям обект, ценен архитектурно (вътре има мозайки, стенописи…), от който общината и хората могат да печелят. Даже от Съюза на репресираните казват, че няма проблем, ако сградата носи пари на Казанлък.

„Бузлуджа трябва да запази историята си, запечатана в бетона, в стените и в мозайките. Трябва да продължи „да говори“ на бъдещите поколенията за миналото. За стойността на паметника като световен туристически обект сочат и анализи, показващи присъствието му като водеща българска дестинация в портфолиата на туристическите агенции“, пише на фейсбук страницата на общината, цитирайки кмета Галина Стоянова (ГЕРБ).

Амбициите са скрепени и с обещания за 7 млн. лв., за които общината, областната управа в Стара Загора и фондация „Проект Бузлуджа“ (тя реализира консервационни и културни дейности на върха) кандидатствали. Парите обаче не са за същинското реализиране на мечтания мега обект. Те са за спешен ремонт, почистване, ел. инсталации, консервация на художествените елементи и обособяване на пространство за културни събития.

След 1989 г. съдбата на паметника следваше доста завои. Държавата отказваше на БСП управлението. Сега не е съвсем ясно защо община Казанлък прави референдум – щом заедно с областна управа кандидатства за пари, значи държавата е окей с проекта – Казанлък може да си получи монумента без допитване, просто след като с държавата уредят нещата. Но пък Стоянова е на мнение, че за такова голямо начинание е редно да се произнесат хората, защото ще се реализира дълго време.

Предложение, предмет на местен референдум, се счита за прието, ако в него са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да“ са отговорили повече от половината участвали. Опитът сочи, че това е висок праг. Любопитно е ще бъде ли преодолян.