Какво да очакваме от тук нататък?

Най-доброто, което може да ни се случи е новоизбраният парламент да приеме бюджета и законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.

И нищо повече.

Най-лошото, което може да ни сполети е правителство на ГЕРБ, Продължаваме промяната и Демократична България.

Това, разбира се няма да се случи.

Защото има и по-лошо от това да останем още няколко месеца без правителство. Защото, ако сте забравили да напомня – корупционния модел се срина. Срина се в своята политическа част. И сега стърчат само останките от него – ГЕРБ и ДПС. Не добавям БСП, защото тя вече не е фактор.

Да градим върху тези останки означава да мечтаем. Както през 70-те години интелигенцията мечтаеше за социализъм с човешко лице. В нашия случай сега това означава да приемем, че има корупция с човешко лице.

Ще рече да затънем в киреча всички. Без остатък. Да приемем, че е човешко да се краде и да се усмихваме разбиращо един на друг. Поне, докато по площадите не започнат отново да се събират групи граждани, които бавно и полека през годините да оформят нова алтернатива. Това вече сме го играли, нали?

Но какво може да се случи, ако хипотетично предположим, че бъде съставено правителство на „националното съгласие“, на „спасението“ или пък „национално отговорно“ или пък каквото щете още  красиво и извинително наименование. И вълкът сит и агнето цяло, така ли?

Не, разбира се. Случи ли се това, за броени дни ПП и ДБ ще се стопят в най-добрия случай до 4 процента от своите членове. Или, както е прието да казва в днешната политическа математика – членска маса.

Тук му е мястото да кажа, че случи ли се нещо подобно, едва ли ще дочакам обявянето на подобна коалиция. Молбата ми за напускане на партията ще бъде налице още при стартирането на преговорите.

Тези 4 процента естествено ще бъдат добре разположени във властовите структури. Постове в тази държава, колкото искаш. Има за всички. Плюс това Баце ще бъде щедър и дащен. Като дългогодишен недобросъвестен бизнесмен – данъкоплатец, който е готов да си плати, но да му размине солената глоба или евентуално затвор. И да продължи нататък в същия дух.

И тогава? Край на надеждата, край на мечтата,  край на алтернативата, край на перспективата.

Слава богу, това няма да се случи.

Защото партиите, които се възправиха срещу корупцията и беззаконието са ваши, скъпи съграждани. Пазете ги! Те са особен вид институции, върху които се крепи политическата система. В нашия случай онази политическа система и онова общество, в което на власт е закона, а не правото на силния.

А пропо, да попитам накрая – знаете ли как се прави партия?

Знаете ли какво значи да се съберат на едно място група граждани, които дори още не се познават добре? Знаете ли какви усилия трябва да положат тези граждани, за се мине през правилата, за да се градят структури. Пак от хора, които тепърва се опознават?  Знаете ли какъв огромен просуматорски (доброволен) труд ще отиде за цялото това упражнение?

И най-накрая, знаете ли каква огромна инвестиции от човешки усилия е създаването и утвърждаването на една партия, която е проект само и единствено на своите членове? Знаете ли какво значи за нейното маргинализиране да бъде впрегната цялата държавна машина, овладяна от мафиотски образувания, самоопределили се като системни партии?

Да, вярно – няма да ви набият. (С някои изключения). Да, вярно ще ви пускат от дъжд на вятър в медиите, колкото да се каже, че у нас има свобода на словото. Ако не знаете – питайта Христо Иванов, питайте дори лидерите на по-младата Продължаваме промяната.

Затова казвам, че няма нищо по ценно от това, че през годините на прехода от това, че след  моралния крах на СДС, демократичната общност успя да се самоорганизира и да излъчи влиятелно политическото представителство. Представителство с визия за бъдещето на страната и морален коректив в едно общество, проядено от корекция.

И за кой ли път през годините на прехода мафията изнемогва и драпа със зъби нокти, очаквайки поредна легитимация именно от него. Иначе, както виждате те имат прекрасната възможност за мнозинство в парламента и за правителство, което да получи подкрепа от това мнозинство. Не но искат.

Защо ли?