Какво имат да делят Китай и Япония?

Япония и Китай отбелязват утре 50-годишнината от нормализирането на връзките си през 1972 г., но настроението не е много празнично. Подобряването на отношенията между двете най-големи икономики в Азия е смятано за жизненоважно за стабилността и просперитета на региона, но те продължават да имат противоречия заради спорни острови в Източнокитайско море и нарастващата военна и икономическа самоувереност и настъпателност на Китай в региона.

Ето кои са ключовите въпроси в тези често напрегнати отношения:

Териториални спорове

Изключително голям източник на спорове е необитаемата група от контролирани от Токио и острови в Източнокитайско море, за които Пекин има претенции. Те са наричани Сенкаку в Япония и Дяоюйдао в Китай. Япония настоява, че островите, на които някога е била разположена японска фабрика за морска храна, са част от нейната територия, както от историческа гледна точка, така и по силата на международното право. Китай твърди, че те са били откраднати от Япония през 1895 г. и е трябвало да бъдат върнати в края на Втората световна война.

Спорните острови са заобиколени от богати на риба райони и подводни залежи на петрол, а Япония обвинява Китай, че внезапно е предявил териториалните си претенции, след като подводните ресурси са били огласени в доклад на ООН от 1969 г. В комюникето за нормализиране на отношенията от 1972 г. въпросът не се разглежда, но спорът се изостри, след като през 2012 г. японското правителство национализира островите Сенкаку, което доведе до бурни протести в цял Китай. В района китайски кораби на бреговата охрана и риболовни кораби рутинно извършват неразрешено навлизане в японски води.

Страх от извънредна ситуация заради Тайван

Япония, заедно със своя съюзник в областта на сигурността САЩ, открито критикува засилената китайска активност в Южнокитайско море. Токио също така настоява за мир и стабилност в Тайванския проток. Китай претендира за Тайван – самоуправляващ се остров с демократично избрано правителство, и заплашва да го анексира със сила, ако се наложи.

С оглед на търговската война между САЩ и Китай и нарастващото военноморско напрежение в района, Япония е все по-загрижена от извънредните ситуации във връзка с Тайван. Увеличените съвместни военни учения на Китай и Русия в близост до японските брегове също безпокоят Токио. Япония пренасочва фокусирането на армията си към югозападните си територии, включително Окинава и отдалечените острови на изток от Тайван.

През август Китай проведе големи военни учения в районите около Тайван, изразявайки по този начин гнева си от посещението на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе, и изстреля пет балистични ракети във водите край Окинава. Страхът от конфликт заради Тайван засилва спешните усилия на Япония да укрепи военния си капацитет и да увеличи бюджета за отбраната си. В момента Япония преразглежда стратегията си за национална сигурност, в която се очаква да бъде отправен призив за притежаване на възможности за превантивен удар, което според опонентите би нарушило пацифистката конституция на страната.

Тъй като най-западният японски остров се намира точно на изток от Тайван, „е все по-трудно да се види как военни действия на Тайван няма да засегнат като минимум водите и въздушното пространство около японската територия“, казва Аманда Хсиао, старши анализатор за Китай в Кризисната група.

История на войни

От сблъсъците през 30-те години на миналия век до поражението на Япония през 1945 г. двете страни са били във война. Японските зверства по време на Китайско-японската война включват Клането в Нанкин (известно и като изнасилването в Нанкин – бел. ред.) през 1937 г., използването на химически и биологични оръжия и ужасяващи медицински експерименти с хора в Манджурия, където японската императорска армия е имала тайно подразделение за биологични оръжия. Япония също така вкарва близо 40 000 китайски работници в японските мини и фабрики, където много от тях умират от недохранване и малтретиране.

В комюникето от 1972 г. Китай се отказва от правото си на военни компенсации, което според някои експерти е в замяна на извинението на Япония и признаването на Китай като единственото законно правителство. Въпреки това през последните четири десетилетия Япония е предоставила на Китай официална помощ за развитие на обща стойност 3,6 трилиона йени (25 млрд. долара).

Храмът Ясукини

Китай смята, че токийският храм Ясукуни – в който се почитат 2,5 милиона загинали във войната, включително осъдени военнопрестъпници – е символ на японския милитаризъм от времето на войната. Пекин разглежда посещенията на японски министри и парламентаристи в светилището в Токио като показателни за липсата на разкаяние за агресията на Япония по време на войната. Китай, заедно с Южна Корея, която Япония е колонизирала в периода 1910-1945 г., редовно протестира срещу подобни посещения.

Икономическа сигурност 

Като основен съюзник на САЩ и основен търговски партньор на Китай, Япония се намира в деликатна ситуация и трябва да балансира позицията си между двете суперсили.

Китай е по-настойчив в натиска си върху други правителства да приемат ръководени от него инициативи, включително търговска група, наречена Регионално всеобхватно икономическо партньорство. Япония, заедно със САЩ, търси начини да се противопостави на нарастващото китайско икономическо влияние в региона. Токио също така иска да засили икономическата сигурност с други демократични държави в области като веригите за доставки и защитата на чувствителни технологии, очевидно като противодействие на Китай.

Ясуо Фукуда, бивш премиер на Япония, който е активен привърженик на по-добрите връзки с Китай, казва, че търканията между Япония и Китай до голяма степен се дължат на търговските въпроси между САЩ и Китай. „Въпросът е дали световната търговия ще работи по-добре, като се изключи Китай“, казва той.