Служители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и представители на МВР извършват проверка в офисите на „Музикаутор“ след получено съдебно разрешение от Административен съд София-област, съобщиха от КЗК.
Проверката на място е във връзка с образувано производство срещу „Музикаутор“ от КЗК за установяване на евентуално извършени нарушения като забранени споразумения, решения и съгласувани практики и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
КЗК ще проучи дали „Музикаутор“ прилага нелоялни практики при определянето и изплащането на възнагражденията на правоносителите, като същевременно си осигурява извличане на ползи под формата на приходи. Такова поведение би могло да лиши правоносителите от полагаемите им се приходи, което би довело до намаляване на стимулите за създаване на нови произведения и следователно би повлияло на конкурентния процес между правоносителите от различните категории. Това от своя страна би лишило и потребителите от ползите от творческите постижения на авторите на музикални произведения, автори на текстове към музикално произведение, на аранжименти и др., посочват от КЗК.
При извършване на внезапни проверки на място служителите на Комисията разполагат с правомощия да получават достъп, преглеждат и изземват всякакви документи и записи, свързани с дейността на проверяваното дружество, независимо от носителя, на който се съхраняват, както и да изземват средства за предаване на информация и веществени доказателства, припомнят от КЗК.
БТА припомня, че КЗК образува производство срещу „Музикаутор“ за установяване на евентуално извършени нарушения като забранени споразумения, решения и съгласувани практики и злоупотреба с монополно или господстващо положение, след като се самосезира във връзка с изявления и материали в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи относно начина на разпределение и изплащане на възнаграждения от страна на сдружение „Музикаутор“ на правоносителите.
В рамките на предварително проучване на КЗК е установено, че „Музикаутор“ е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, което осъществява колективното управление на авторски права по отношение на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика, аранжименти и преработки на музикални произведения, фолклорни творби и др. Организацията управлява правата по отношение на публично изпълнение (по време на концерти, в търговски и туристически обекти, по време на кинопрожекции, в транспортни средства, в рамките на театрални постановки и др.), възпроизвеждане и разпространение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел или друга електронна съобщителна мрежа, вкл. в интернет, вноса и износа на екземпляри от произведенията в търговско количество и други.
Съгласно Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) такива организации за колективно управление на права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички суми, получени от колективното управление на правата между носителите на права, след като удържат необходимото за издръжката на своята дейност, посочват от КЗК.
Сдружението урежда отношенията си с носители на права, които не са негови членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове. То може да получава и да изплаща на носители на права, които не са негови членове или не се представляват от него, възнаграждения, които им се дължат в резултат на разпределението на възнагражденията, получени от сдружението за съответния вид използване, ако това не противоречи на споразумение за представителство или доколкото някои от тези носители на права изрично и писмено не са изразили несъгласие за това.
Съгласно ЗАПСП разпределението на възнагражденията, след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове, се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на сдружението.
„Музикаутор“ извършва дейността си съгласно изработени Правила за разпределение на инкасираните от „Музикаутор“ авторски възнаграждения за правата, които са му предоставени от авторите да управлява от тяхно име и за тяхна сметка на територията на Република България. Съгласно тези правила възнагражденията на авторите за различните видове използване на техните произведения се определят по правила, основаващи се на времетраенето на изпълнените, излъчени или записани на звуко- и видеоносители произведения, изчислено в секунди и/или минути. Ако времетраенето на произведението не е отбелязано в програмните отчети, се взема предвид посоченото времетраене в авторската регистрация или в международния фиш за произведението или други източници на информация за установяване на времетраенето на произведението, като мониторинг, звуко- или видеозаписи в музикални платформи, публикации в интернет пространството и др. В правилата се посочва, че се взема предвид най-релевантната към вида ползване информация за времетраенето, отбелязват от КЗК.
От комисията допълват, че във връзка с гореизложеното при преглед на публично известната информация са се откроили няколко изявления на правоносители относно неясно, неефективно и несправедливо разпределение и изплащане на дължимите им възнаграждения от страна на „Музикаутор“.
В една от публикациите се посочва, че в отчета на сдружението липсва отговор на най-важния въпрос – колко пари реално са изплатени за авторски възнаграждения. Освен това в годишния отчет на „Музикаутор“ няма отговор на въпроса – как се разпределят тези пари и дали за поредна година има така нареченият „бенчмарк“. Твърди се, че макар че всички радиа и телевизии са задължени да предават отчет каква музика са излъчвали, в предишните години „Музикаутор“ е вземало предвид само най-големите от тях и на база на техните данни е разпределяло всички пари, включително и тези от заведенията, които са почти колкото тези от радиата. Така приходите са се изплащали не според реалното слушане на песните, а според плейлистата на няколко медии, в които почти няма музика и всяка излъчена песен придобива нереална тежест.
Повдига се въпросът доколко дейността на сдружението е прозрачна, предвид неясния мониторинг, който се осъществява на база т.нар. еърплей класация, за която се твърди, че лишава огромна част от музикалните изпълнители от полагащите им се приходи. Установени са и твърдения за наличие на дискриминационни практики от страна на „Музикаутор“, изразяващи се в това, че българските телевизии, които годишно плащат милиони за музикални права, работят без справедлив коефициент за използване на музика от т.нар. библиотеки. Вложеният труд например в шапката на дадено предаване, автореклама, фоновата музика и песните, които се възпроизвеждат по време на реклами, генерира в пъти повече приходи, отколкото този от труда на музикалните изпълнители, свързан с неимоверно много повече време, ресурси и усилия. В заключение се посочва, че публичните възнаграждения за изпълнение, събирани от „Музикаутор“, са огромни по размер, но в същото време много от правоносителите не получават достатъчно възнаграждение. В публичното пространство дори се коментира, че същите се налага да заплащат не малки такси на „Музикаутор“, за да изпълняват собствената си музика на собствения си концерт, а в същото време получават минимални суми от нея, отбелязват от КЗК.
Коментира се също, че „Музикаутор“ генерира огромни приходи от събраните такси за ползване на музика в телевизии, радиостанции, туристически и търговски обекти, концерти, кинопрожекции, дигитални платформи, сайтове и други, но според годишния отчет на организацията 83 на сто от разпределената сума е насочена към чуждестранен репертоар, а едва 17 процента – за български репертоар, в т.ч. и за неидентифициран репертоар.
Изложените по-горе обстоятелства създават основателни съмнения за неправомерни или дискриминационни действия от страна на „Музикаутор“, които евентуално биха могли да представляват нарушение както на забраната по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и/или чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), така и на забраната по чл. 15 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФЕС.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК намира приложение към определени форми на поведение на предприятие, когато същото се намира в господстващо положение на съответния пазар. В тази връзка следва да се отбележи, че „Музикаутор“ управлява авторски права върху музикални и литературни произведения. Авторското право съдържа неимуществени и имуществени права, като сред имуществените права се включва правото на автора да разрешава използването на създаденото от него произведение и правото на възнаграждение за всеки вид използване по ЗАПСП.
В отношенията си с правоносителите, осъществяваната дейност от „Музикаутор“ включва управление на правата на правоносителите, отстъпване на ползвателите на права за използване на произведения и други обекти на закрила, събиране на приходи от упражняването на тези права, разпределение и изплащане на събраните от използването суми на носителите на права. В тази връзка организациите за колективно управление на авторски права дават възможност на носителите на права да получават възнаграждение за използване, което те не биха били в състояние да контролират или да наложат спазването на правата, включително извън националните пазари. Освен това в своята практика КЗК е установила, че индивидуалното уреждане и администриране на авторски права с правоносителите не се явява алтернатива на предоставянето на права от организация за колективно управление и събиране на възнаграждения. Такова администриране би довело до голяма икономическа тежест, свързана с ангажиране на човешки и финансов ресурс в процеса по индивидуално уреждане на авторски права върху използваните произведения. Същевременно „Музикаутор“ предоставя права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоар съставляващ 95 процента от световния.
Поради това Комисията следва да анализира дали „Музикаутор“ притежава господстващо положение по отношение на предоставяните услуги на правоносителите. /БТА