Кой е този Х-човек, който решава изборите?

Отдавна лявото и дясното в политиката нямат фанатични деления.

Не защото липсват фанатици, а защото липсват дестилирани идеологии. Те са смесени една с друга, наместват се към центъра и предлагат коктейлно управление.

Ето консервативната битка за поста на Борис Джонсън между Риши Сунак и Лиз Тръс в класически подредената Великобритания. В дебатите се заговори за тори социализъм. Намеренията на тори социализма са същите като успоредната теза на лейбъриста Гордън Браун за временна национализация на енергийните компании, ако те не задържат цените ниски. Браун е най-дълго управлявалият финансите на Великобритания политик в новата ѝ история – 10 години по времето на Тони Блеър.

Лиз Тръс, за която съм сигурен, че ще спечели изборите за лидер на консерваторите и ще стане третата жена премиер на Великобритания, има план за намаляване на данъците в страна с 10,1% инфлация. Това би бил морален провал на консерваторите, но тях не ги е грижа. Важно е да се харесат на всички избиратели, не само на консервативните.

Тук в скоба ще отбележа, че във Великобритания конституцията е условно понятие, защото тя не е единен нормативен акт. Борис Джонсън подаде оставка, като преди това 10 от министрите му напуснаха кабинета. Джонсън обаче е премиер докато се реши Сунак или Тръс ще го наследят. Парламентът си работи. Няма служебно правителство, няма предсрочни избори. Консерваторите имат още 2 години мандат до редовните избори.

Съвременното общество и различните групи вътре в него, както и групите в самите себе си, са разнопосочно ориентирани. Даже върви спор дали изобщо съществува общество, а не само временни организации на индивиди, които се сдружават при обща цел и се разделят, когато общата цел се промени. Понятието „хибриден” стана модерно около хибридните войни. Но се появи и хибридният човек (за удобство ще го наричам Х-човекът), в който не съвсем мирно съжителстват противоположни умонастроения.

В България, преди всичко заради най-високото ниво на бедност в ЕС, Х-човекът има смайващи измерения. Защитава джендерите, но е за смъртното наказание. Приема бежанци, но ги настанява в гета. Не приема бежанци, но се чувства бежанец в собствената си страна. Вярва в свободното предприемачество, но проси помощ от държавата. Настоява за покровителство от държавата, обаче да не иска да му налага правила след покровителството.

Когато произвежда, Х-човекът иска да продава скъпо, когато консумира иска да купува евтино. Когато е работодател, плаща ниски заплати, когато е работник, иска висока. Уважава дамите, но е антифеминист. Против домашното насилие е, но побийва жена си. Алтруист е, но се радва на чуждото нещастие. Странна и неразчленима сплав е Х”-човекът .

Социолозите често спекулират с термините твърдо ядро и периферия. Тези понятия разбира се имат своето реално съществуващо множество в политиката. Но ядрата на все повече партии губят своята твърдост, а перифериите им стават все по-малки.

С изключение на ДПС, което има твърдо колективно ядро, образувало се по етнически причини, и разширяващ се обръч от клиентелистка периферия. Умно измислена стратегия.

При ГЕРБ ядрото има две сфери. Твърдо – клиентелата, и меко – тези, които спинкат уютно в нея. Периферията на партията на Борисов е напълно мъглява категория. Пренебрежим брой са избирателите, които на всички избори са гласували за една и съща партия. Нещо повече. Все по-малко стават и тези, които гласуват за любима партия на последователни избори. Дори ултрасите не са продължителни фенове само на един отбор. Този тип избирател в англосаксонската политология се нарича swing voter или floating voter. Променлив или плаващ гласоподавател, чийто модел на гласуване не може да се предвиди със сигурност. Впрочем, точно такива хибридни избиратели превърнаха за кратко ИТН в първа политическа сила.

Социалният хибриден човек е разкъсван от интереси, съмнения, отрицания и симпатии. Трудно е да се определи дали информационните технологии, които превърнаха света в село, първо родиха хибридните идеологии и след тях се появи хибридният човек, или обратното. Склонен съм да приема второто. Поне това е сегашният резултат. Защото Х-човекът не се съобразява с партиите, а те се съобразяват с него. Той им гласува властта все пак. Това, което Х-човекът изисква, хибридните партии го предлагат. Затова коалиционният модел на управление се превръща в обреченост. В правило, което набляга на приликите и пренебрегва разликите в зависимост от ситуациите.

Разбира се, човекът е хибрид не само като индивид. Макар индивид на латински да означава неразделим. Той е свързан както със собствената си биология, така и с обществото. Ще рече че, съчетава в себе си и инстинктите и етиката.

Но ако интересите и ценностите спят заедно, следва или импотентност или фригидност. Натрапена, но очебийна аналогия има с предизборните несъобразени коалиции. Например партията на г-н Стефан Янев ще се яви на изборите заедно със зелени и земеделци. Кои откършляци от зелените и кои от земеделците е друга тема. Мога да бъда справедливо сритан по кокалчетата логически. След като Х-човекът иска по-малко от всичко, защо да не му се нравят предизборните коалиции, които предлагат много повече от хибридните партии? Елементарно. Защото от многото стоки на сергиите в хибридните коалиции, съставени от хибридни партии, Х-човекът се стряска и сбърква. А това му пречи да бъде прагматичен. Х-човекът днес е е много по-напреднал от масовия човек описан от Хосе Ортега-и-Гасет и от „Das Man”, щрихиран от Хайдегер, макар по същество да е като тях. Той е смес между аналоговата и дигиталната технология.

Всички тези разсъждения са свързани с едноизмерните ограничения, които уж всяка партия чертае преди и след изборите. В стремежа си да се самоопредели и изпъкне. Но тъй като властта не се налага отгоре-надолу, а отдолу-нагоре, след изборите разкъсването на паяжините от ограничителните червени нишки се пробива не от самите партии, а от Homo hybrids.