Сбъдва се една мечта на големия българин Стефан Стамболов – руснаци се изнасят от България на тълпи, на тълпи. И не само негова мечта.
Москва прати два самолета – да си ги прибере. Днес те са 70. Наричани са „дипломати“ (в кавички или без, както падне), но то е куртоазия. Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) не ги определя като такива, а това й е работата на ДАНС – да нарича шпионите с истинските им имена.
Колко са шпионирали, какво са шпионирали – въпрос към специалните служби и въпрос на време. Може и да си чесали макарите през времето си на пребиваване у нас, не е важно. Или да са ползвали спа процедури във Велингра;, или да са пили ракийка с моя милост в ресторанта в прекрасното шато в Старосел (има такъв случай, нещо ми намекваше един, но аз не поддадох – пиех си ракията с тънка усмивка); или да са карали велосипеди по определените за целта места, дишайки чист софийски въздух.
Но фактът, че от 32 години насам един български премиер си позволи да изгони накуп 70 броя шпиони от територията на България, е повод за уважение и гордост. Това остава в историята на България. Таварищ Митрофанова – едва ли.
За неудоволствие на кремълските проксита (с по 4 бона месечна заплата), на лицето с прякор на дребна руска монета, на президента-псевдонатовец и на червената партия с мрачно минало – цели 2 руски самолета отлитат на североизток. За неудоволствие на останалите – само 2 руски самолета поемат натам.
Не мислете, че мразим руснаците. Напротив, обичаме ги. Но не и тези, които убиват украински деца по заповед на неадекватни, луди хора. Нито зомбираните (руснаци и българи), които приветстват убийствата.
Всеки от 70-те е следван от жените (респективно мъжете), децата, кучетата и котките си – затова и самолетите са 2. Не се притесняваме изобщо за тях, даже им се радваме – нали се прибират в най-демократичния, законолюбив и човеколюбив земен рай? Така твърди техният самодържец, а те му вярват до полуда. Той да ги си посреща на „Шереметиево“. Ако ще – с доказано украински борш.
Късаме дипломатически отношения, това е ужас – пропищяха не един и двама путинофили. Не, не е така. Просто гоним половината шпиони. Какво ще реши ответната страна, е неин проблем. Кой, кога, с кого и как е късал дипломатически отношения – отговор дава историкът проф. Милко Палангурски от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в своя фейсбук. Ще го цитираме:
„Днес една журналистка по БТв, в деня на посичането на Стефан Стамболов, се опита да обясни дипломатическата ни история с Русия. Обърка дати, причини и най-важното, забрави за времето на великия българин. Този тип журналисти покриват точно определението на Борисов за тях (мисирки, б.р.) и поведението им въобще не е случайно. Дали е на „посолска дотация“ не знам, но подобно невежество за журналист, отразяващ толкова важна новина, е непростимо. Ето един кратък курс по българо-руски дипломатически отношения:
1. Първото скъсване на отношенията прави Руската империя на 6 ноември 1886 г. и това продължава до 2 февруари 1896 г.
2. Втория път Руската империя къса дипломатическите отношения с България на 22 септември 1915 г. по повод Първата световна война. Те са възстановени на 3 март 1918 г. с Брест-Литовския мирен договор, българският посланик е приет.
3. Третия път отношенията Съветска Русия къса с Царство България на 18 ноември 1918 г., когато денонсира мирния договор и това продължава до 23 юли 1934 г.
4. На 5 септември 1944 г. СССР къса дипломатическите отношения, обявява ни война и окупира стараната, която попада по ръководството на Съюзна комисия. Отношенията са възстановени на 14 август 1945 г.
От 4 пъти скъсване на отношенията и 4-те са по руска инициатива. Двата са последвани от обявяване на война и винаги в руската документация са виновни българите. За сметка на това – два пъти България е първата страна, която признава новата държавна структура на империята – 1918 и 1992 г.