Кой ще харчи от политическия капитал на Радев за изборите

За изминалите години Румен Радев натрупа известен политически капитал, който му свърши добра работа при неговото преизбиране за втори мандат.

Но президентските избори са нарядко, веднъж на 5 години, а Радев вече няма право да се яви на тях следващия път. Естествено, този политически капитал влиза в оборот при неочаквано дългото управление на служебните правителства, но въпросът е кой може да спечели от него в главната битка – парламентарните избори.

Радев има ядро от твърди привърженици, чиято политическа лоялност е насочена повече лично към него, отколкото към някоя партия. Това ядро не е чак толкова голямо – в никакъв случай не обхващат всичките 36-48% от избирателите, които декларират, че имат доверие в президента при социологическите проучвания от последните два-три месеца.

То обхваща 7-8 до 10-11% от българите, но и това не е малко и превръща Радев в самостоятелен политически полюс. Не толкова мощен като двете водещи сили ГЕРБ и ПП-ДБ, но съпоставим с формациите от втория ешелон – „Възраждане“, ДПС и БСП.

При условие, че президентът няма как да участва в парламентарните избори, важният въпрос е накъде ще се насочат гласовете на неговите твърди привърженици. Това е една от главните интриги на предстоящия вот.

През ноември 2021 голяма част от тези гласове отидоха у „Продължаваме промяната“, но също и в БСП. През октомври 2022 Кирил Петков и Асен Василев вече бяха изпаднали (или слезли сами) от президентския вагон, така че феновете на Радев даваха рамо на Стефан Янев, на БСП и в по-малка степен за Слави Трифонов.

За предстоящите избори на твърдото ядро „радевисти“ в най-голяма степен ще разчитат три малки формации, които засега са леко под ръба за влизане в парламента – „Има такъв народ“, „Български възход“ и коалицията около Мая Манолова. Странната инициатива на Слави Трифонов да предизвика референдум за преминаване към президентска република се дължи именно на желанието за асоцииране с Радев. Посланието на ИТН е следното: „Одобрявате ли личността на президента? Да! Ами тогава вижте кой предлага да му се дадат по-големи правомощия – ние!“ И тук няма никакво значение, че идеята на Трифонов е абсолютно невъзможна за реализация, важен е политическият жест.

„Левицата“ на Мая Манолова пък е привлякла за водач на една от софийските си листи знаково лице – Цветеслава Гълъбова, която беше председател на Инициативния комитет за издигането на кандидатурата на Радев за втори мандат. Понеже явно в момента не е в добри отношения с президента, Стефан Янев разчита на стари лаври – все пак именно него Радев посочваше на два пъти за премиер.

Не знам коя от тези три формации колко успешна ще бъде в привличането на „радевистите“, но ми е ясно, че от това зависи дали някоя от тях ще сполучи да прескочи 4-процентовата летва. БСП на пръв поглед не може да се намеси в тази битка, защото в последните месеци отношенията между Корнелия Нинова и Радев преминаха в открита конфронтация, но все пак има привърженици на президента, които ще стиснат зъби и ще пуснат бюлетина за столетницата, защото така са правили десетилетия наред.

И накрая – какво ще се случи с политическия капитал на Румен Радев след приключване на втория му мандат? Мисля, че той ще опита да си го използва лично. Твърде амбициозен е, и не чак толкова възрастен, за да седне да пише мемоари или да стане преподавател в Библиотекарския.

Текстът е от фейсбук. Заглавието е на редакцията