Конкурсът – начин на употреба

На 15 септември 400 училища ще започнат годината с временни директори. За първи път в най-новата ни история Върховният административен съд спря конкурс за училищни шефове, докато се произнесе по жалбата на един от кандидатите.

Разбира се, у нас това не е болка за умиране. Напоследък толкова време цяла държава живее със служебни правителства и с такива, които не са довършили мандата си, та какво му пречи на едно училище до изкара има-няма десетина години с временен директор. Дори с няколко, защото предимството на временния пост е, че всяко ново правителство може да те смени.

Въпросът обаче е кой ще поеме политическата отговорност за една зле написана и почти нелегално приета наредба за тези конкурси, която не е съгласувана нито със синдикатите, нито със самите директори. Кой ще се извини на хората, които цяла година се готвят за конкурса и пишат километрични концепции за развитието на училището, че трудът им е бил напразен. Както и на 400 бивши директори, които вече са получили пенсионните си решения, за хаоса, в който са поставени. Кой от имагинерния правен отдел на МОН ще понесе отговорността, че не се е явил на предишните съдебни заседания, за да се наложи да стигне делото до ВАС?

Кабинетът вече е друг и се предполага, че ще тупка топката до изборите, когато конкурсите ще прави следващият. Министерските чиновници, които са писали текстовете, се смятат за по-недосегами от министъра. Ако един учител прави грешки, наказват го по Кодекса на труда. Ако един чиновник прави грешки, местят го в друг отдел, където все още не е правил гафове. Неслучайно в МОН има хора, които получават критики за пета поредна промяна в учебните програми и съвестно започват шестата, докато не досъсипят образованието. Тъй като министърът няма компетенции във всички тези области и реагира само на преместването на „Под игото“ като кучето на Павлов, защото „не можем да лишим децата от патриотично възпитание“, чиновниците могат да го държат на къса каишка и да канят за автори на новите и нови промени все едни и същи вечни „експерти“, които нищо не правят безплатно.

Та именно тези чиновници за нищо не се извиняват – нито за сгрешени конкурси, нито за сгрешени програми, нито за сгрешени матури. И страшното е, че именно те са анонимната армия, през която навлизат и безхабeрието, и неграмотността, и политизацията в образованието. Синдикат „Подкрепа“ например от доста време предупреждава, че членовете на обществения съвет не бива да участват в избора на школския директор, защото много от тях са политически лица без педагогически опит. Или просто спонсори на училището, които са убедени, че който плаща, той поръчва музиката. Така рискът партийни кандидатури да оглавят определени училища е огромен. Та ако видите млади комсомолци със знаменца в определени цветове да започнат да се появяват на предизборни мероприятия, отсега да си знаете.

Пък като почнат да се сменят служебните кабинети през три месеца и заедно с тях директорите, защо изобщо са ви конкурси? Кой нормален човек ще пише концепция за развитието на училището в близките десет години, като няма как да я осъществи? Е, не че някой ще го провери, ама защо да хабим хартията, като и тя поскъпва. Да не говорим, че най-сложното в подобна концепция в момента е да прецениш как да платиш тока и парното на училището, докато държавата те спонсорира само за „високотехнологични класни стаи“. Затова и според директора на 51-во СУ Асен Александров, в някои от тези конкурси в момента има по един кандидат за място. За някои имало и 0.