Красивите лица на една грозна война

Трябва да им признаем на славянските ни братя украинци – те са горда, силна и несломима нация. Доказано. Колко хора в България и по света вярваха, че Русия ще нападне Украйна? Малко. А колко хора на 24 февруари 2022 г. очакваха какво ще последва? Още по-малко.

Кремълският самодържец връхлетя с пълни сили – от изток, север и юг. Вероломно, без предупреждение. Даже напротив – до последния момент нагло лъга, че подобно нещо е изключено. Нападна с идеята да превземе Киев за 3-4 дни, да назначи марионетно правителство и на практика да анексира цяла Украйна. Очакваше президентът Зеленски да избяга (западни страни веднага предложиха убежище), а украинците да посрещат окупаторската армия с хляб и сол. Най-малкото – очакваше малката армия на малката държава да клекне пред пълчищата на Големия лош брат.

Да си признаем, повечето очаквахме именно това.

Кой дебил внуши на Путин и на пропагандистите му, че така ще се случи? Не е важно. Кой ни беше внушил на нас, че Украйна ще падне лесно?  Също не е важно.

Важното е, че се случи точно обратното. Володимир Зеленски остана, и още как остана. Армията се оказа достатъчно подготвена, за да отбие първоначалния масиран удар, опълчението започна да се събира и организира отпор. Украинският народ се ядоса, забрави вътрешните си политически разпри (които никак не бяха малко), стегна се в един юмрук и го стовари в носа на самозабравилия се диктатор. И така – вече 5-и месец. Юмрук след юмрук. Сякаш братята Кличко са се върнали на ринга и налагат по мутрите осмина объркани улични биячи в съдрани потници, които на всичко отгоре не са наясно за какво точно са тук.

Деморализираната руска армия (сбирщина от сирийски наемници, буряти, кадировски чеченци, дагестанци и полуграмотни русоляви типове от най-забитите и бедни провинции на империята) донякъде успя. Окупира части от Украйна и извърши безброй военни престъпления, с които след време и години наред ще се занимава съдът в Хага. И спря. Бойците нямат нито сили, нито желание да воюват. Затова началниците им засипват с ракети цивилни сгради и чакат украинците да се деморализират от това. Е, очевидно е, че няма да се случи. Напротив – силно мирише на контранастъпление, благодарение на западната подкрепа.

Руската войска търпи ужасяващи загуби. Доскоро жертвите бяха само мъже. До тази сряда, когато на украинския фронт загина първата руска военослужеща – ефрейторката А. С. от Волгоград. Какво точно е правела на чуждата земя, неин проблем. Нашият проблем е, че няма как да изредим дори само инициалите на всички украински жени и момичета, които вече загинаха – защитавайки родната си земя от руския ботуш, или просто живеейки на родната си земя. И, уви, ще продължат да загиват.

Затова пък групата „Награш band“ вече пусна в обращение патриотично диско парче, наречено „Красивата украинска армия“. И го подкрепи с простичък, но впечатляващ клип.

Пропагандно е, да. „Вставай, страна огромная“ да не би да не беше? Позволяваме си да преведем (буквално) само припева на песента по текст на Олексий Мороз и музика на Елбрус Джанмирзоев:

Така красива, ти си така красива.

Ще направя всичко, за да си щастлива.

Така красива, родна и желана.

Аз ще те пазя, моя любима.

Следва една малка галерия от снимки на бойци от украинската армия. Вие ми отговорете: с това ли трябва да се занимават тези момичета? И изобщо – всички жени по света, където и да се намират? От путинисти отговор не искам.