ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: Като гледам хората и себе си, Бог не само от хумор, ами и от сатира е разбирал

Преди почти десет години, в началото на 2013 г. предложих на Любомир Левчев да отговори на микс от въпроси, извадени от дневниците на проф. Иван Шишманов, Макс Фриш, Айн Ранд, плюс няколко мои, изникнали по време на интервюто. Връщам се към разговора ни днес, когато се навършват три години от смъртта на поета. Върна ме всъщност споменът за думите на Любомир Левчев, които сякаш са казани днес: „Българската политика е непоследователна, което я прави удивителна“.

Кое е според Вас идеалът за земното щастие?

– Ключът и към щастието, и към нещастието се държи от свободната воля. Може би върховното щастие е чувството за изпълнен дълг. Такова е щастието на майката, която кърми детето.

Но във философията на почти всички религии щастието или блаженството се крият в покоя, в нирваната, в екстаза. Тялото забравя душата. Душата забравя тялото. На паметника на Оскар Уайлд е изписана ироничната му фраза: „Пия, за да държа душата си и тялото отделно”.

Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?

– Робската.

Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой – най-печалният (най-тежкият)?

– За да бъда кратък, ще кажа: може би, когато съмнението ми е помагало да видя истината и обратното – когато съмнението ме е заслепявало.

Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умен, или продължавате да вярвате, че е така?

– Слава Богу, никога. Започнеш ли да се възхищаваш на ума си, това е най-сигурният знак, че оглупяваш.

Приятел ли сте на самия себе си?

– Да, лош.

Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?

– Най-тъжният миг от епоса за рицарите на Кръглата маса е когато Крал Артур остава сам на Авалон (ябълковият остров) и напразно вика бойните си другари. И аз като всички съм преживявал такива мигове в селото със старинно име Ябълка. Но щом съм останал жив, значи не съм бил крал, нито съвсем самотен. Моят неизменен приятел е природата.

Споделяте ли мисълта, че за да каже човек „Аз те обичам” трябва преди това да може да каже „Аз”?

– Може би не разбирам добре въпроса. Но според мен, когато се влюбва, човек забравя думата АЗ.

Какви проблеми разрешава добрият брак?

– Семейните.

Може ли омразата да породи някаква надежда?

– Ако е вярно, че надеждата умира последна, значи всяка душа я има поначало. Във всичко живо се таи надежда. В нея има нещо първородно. Странен ли би бил силогизмът: надеждата се ражда първа? У Монтен съм срещал следния „опит”: „Не отнемай последната надежда на своя враг. Тогава той ще те победи.”

Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи от хотел) или някоя идея?

– Не. Но има различни видове кражба. Когато бях малък, ми се случи следното: Едно дете предложи да крадем череши в съседна градина. Тръгнахме въодушевени от идеята. Но когато приближихме дърветата, забелязахме, че под тях седи един старец – пазач. Започнахме да си свиркаме с уста, като че ли минаваме случайно. Но старецът също ни беше забелязал и много добре знаеше накъде сме тръгнали. „Деца – извика ни той. – Елате да си наберете малко череши.” „О, не! Минаваме случайно – казахме ние.” „Моля ви, – настояваше старецът. – Недейте да обиждате черешата.” И ето днес, когато съм по-стар от пазача на череши, разбирам, че той ми е откраднал сърцето, щом го помня.

Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?

– Житейските несгоди.

Променя ли се чувството за хумор с възрастта?

– Всичко се променя с възрастта. Дори Всемирът.

Според Вас Бог притежава ли чувство за хумор?

– Като гледам хората и себе си, Бог не само от хумор, ами и от сатира е разбирал.

Когато дъхът спре и лекарят потвърди смъртта, сигурен ли сте, че в този момент човек няма повече мечти?

– Не. Не съм сигурен.

Коя историческа личност Ви е най-симпатична?

– Апостолът на свободата Левски, предаден от всякъде и неподкрепен от никого.

Кое е най-точното определение за политиката? И в частност – за българската политика?

– Това, което Аристотел е влагал в термина „зоон политикон”. Политиката е изкуството, което започва всички войни и нито една не завършва. Българската политика е непоследователна, което я прави удивителна. Помня как Пиер Сегерс ми казваше: „Странни хора сте вие – българите. Никой друг не печели толкова лесно приятели и не ги губи толкова лесно.”

В коя страна бихте предпочели да живеете?

– В България. Но не непрекъснато, за да не си омръзнем.