Млад грешник на стар вяра не хваща

Трудно е да се пише през август. Не само защото има мижав интерес и няма кой да чете. Жегите в цезаровия месец не предразполагат към труд, а към мързел на плажа.

През август можете да се сблъскате челно с такива заглавия в медиите, че да се отръскате от пясъка и тутакси да се изнесете в най-близкото капанче. Така беше и преди 30 години в зората на демокрацията, когато се появиха първите частни вестници. Едно от заглавията тогава на дописка, свързана с протест на пенсионерите, ме спечели завинаги: „Алчни старци изпълзяха на припек”.

Двата социалистически кабинета на Луканов ( от 3 април 1990 г. БКП се преименува на БСП ) фалираха България. Страната ни обяви банкрут. Нямахме възможност да си плащаме дълговете. От началото на 1991 г. преводната рубла се отмени и доставките на петрол и газ от СССР трябваше да се плащат с валута. А валута в българската държава нямаше. Злите езици мълвяха, че била изнесена в едни червени куфарчета. Леко отклонение, за да отбележа, че в онзи момент Бойко Борисов охраняваше Тодор Живков, който беше обвиняем по пет дела и получи мярка за неотклонение задържане под стража. Впоследствие заменена с домашен арест. Живков почина на 5 август, 7 години по-късно. Никой не повярва в началото. Може би защото беше август.

И така през 1991 г. доставките на петрол и газ секнаха и погледната от високо България приличаше на дискотека. 2 часа има ток, 2 часа няма. С водата беше същото. Неизвестен народен будител разпространи тристишието-

„Тишина, тишина, тишина.

Някъде шурти вода.

Ето, тока дойде.

И водата спря.”

Тогава все още можехме да се смеем, защото селото издържаше града с буркани. Нищо, че не ни се смееше искрено. В тъй наречените в соца супермаркети имаше само консерви с кьопоолу, с които пълнехме мазетата, макар половината от тях да се оказваха развалени. Бурканите от село не се разваляха.

По същото време дъщеря ми беше на една година и всяка сутрин трябваше да ставам в 4 ч. за да вися на опашка за кисело мляко, което винаги свършваше преди да дойде моя ред.

Правителството на Димитър Попов болезнено, но успешно, започна да преодолява кризата. След като либерализира икономиката на пазарна основа, по магазините се появиха всички стоки, които преди това липсваха. Но със 123% увеличение на цените и фиксиране на БНБ за реалния курс на лева към долара- 28,25 към 1.

Премиерът Попов му дръпна една реч  по първи канал на телевизията (само една телевизия имаше тогава, първата частна телевизия БТВ се появи през 2000 г.) и завърши с прочутата фраза – „За Бога, братя, не купувайте!”.

Връщам се толкова много назад не само защото е август, а защото днешното младо поколение политици е обвинявано във всички грехове, които старото отдавна е сътворило. Не говоря за кражбите и прочие банални натяквания.

За думичките, за грешките и изцепките.

Фрагментарно, избирателно и без хронология ще припомня накратко какви ги думаха старите грешници, преди да дойдат младите.

„Всички съгрешихме, и вкупом излишни станахме” – Благовест Сендов.

„Време е да дойдат танковете” – Петър Младенов.

„Комунистически свине” – Константин Тренчев.

„Не ме гледай тъпо, българино” – Жорж Ганчев.

„Да им изсъхне ръката на тези, които подпишат конституцията” – Блага Димитрова.

„Естествено, че се борим за властта, а не за купата на Съветската армия” – Жельо Желев.

„Вината поемаме само с мезета” – Филип Боков.

„Спестявах от банички” – Маргарит Мицев.

„Бира не се сервира в НС, въпреки че отдавна го искам” – Венцеслав Димитров.

„Избори до дупка” – Георги Марков.

„Егати държавата, дето аз й бях вицепремиер” – Нейчо Неев.

„Дрън-дрън ярина” – Петър Берон.

„С Нубия сме в много добри отношения”- д-р Васил Михайлов.

„В България всички сме братовчеди” – Иван Костов.

„Журналистите са пълни боклуци” – Юлия Берберян.

„Нахранете журналистите” – Надежда Михайлова.

„Една маймуна колкото повече се катери нагоре, толкова повече и червенее

задникът” – Илко Ескенази.

„Знам как да оправя София. С пари” – Венцислав Йосифов.

„Победата на Софиянски преминава през трупа на СДС. Моята седесарска душа никога няма да допусне това ” – Петър Стоянов.

„Избори се печелят с бой” – Евгений Бакърджиев.

„Вервайте ми” – Симеон Сакскобургготски.

„Най-много ми хареса картината, в която боляри носят агнета данък на царя”- Милен Велчев.

„Ще има падни, стани. Ще станем на кълбета” – Камен Влахов.

И прочие. Отделно за Борисов е необходима 12-томна енциклопедия за естетичните му изцепки в политиката. Сега напрегнете въображението си и сравнете волнословията на старите ни политици с новите. Но за да завърша. Имаше един неизвестен кандидат за кмет от Североизточна България, който заяви по радиото- „Я само да станем кмет, после знъм кво да праа”. Това обяснява всичко.