Могат ли създателите на Хамас да го унищожат?

Голяма ирония на войната в Газа е, че двете правителства, които са най-отговорни за навигирането на отговора срещу „Хамас“ – израелското за военните действия и катарското за дипломацията – също така улесниха нейното разрастване. Това не е просто дреболия, а пречка за намирането на трайно решение, защото е трудно да се види, че някое от тях ще направи необходимия политически обрат.

Това може да прозвучи сурово, като се има предвид, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху след клането на повече от 1200 души от „Хамас“ на 7 октомври се закле да изкорени групировката като политическа и военна сила и в момента опустошава Газа, за да постигне тази цел. Катар, от своя страна, се оказа незаменим посредник при осигуряването на неотдавнашната пауза във военните действия и освобождаването на повече от 100 израелски заложници, както и на три пъти повече палестински затворници. Въпреки това нито едно от тези действия не може да осигури стабилност.

Полезността на Катар с нищо не намалява резултатите от финансовата и политическата подкрепа за „Хамас“ в продължение на повече от десетилетие и половина. Не може да се позволи на малката държава от Персийския залив да запази ролята си на янус и след последното освобождаване на заложници.

Това е война, в която „Хамас“, обявена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз, трябва само да оцелее, за да спечели, а подкрепата на Катар е насочена именно към нейното оцеляване. Освен безопасно убежище и пари, Катар предлага на лидерите на „Хамас“ легитимност и платформа, от която да популяризират каузата за унищожаване на Израел. Простото изгонване на т.нар. политбюро на групировката от Катар не е решение; ако те се върнат в Сирия или се преместят в Иран, това няма да е подобрение. Те трябва или да бъдат затворени, или да бъдат екстрадирани за съдебен процес на друго място. Като минимум трябва да им се запуши устата и да бъдат изолирани. На този етап „Хамас“ може да бъде само пречка за постигане на развод между израелците и палестинците за изграждане на две държави, който остава единственият възможен начин да се сложи край на кръвопролитията и репресиите в Светите земи.

Различните правителства на Нетаняху от 2009 г. насам също дадоха възможност на „Хамас“, не на последно място като методично отслабваха и унижаваха по-умерения политически съперник на групировката – Палестинската автономия, така че да няма надежден партньор за преговори за създаване на палестинска държава. Те улесниха официалните банкови преводи на Катар в размер на 30 млн. долара месечно към Газа, докато други милиони пристигаха тайно в брой, пренасяни през границата в куфари. Днес Нетаняху упорито отрича подобна стратегия. И все пак според цитати, изтекли в Jerusalem Post, от закрито заседание на парламентарната фракция на неговата партия „Ликуд“ през 2019 г., той е казал на законодателите, че „всеки, който е против палестинска държава, трябва да бъде за“ катарските преводи, защото парите помагат да се запазят разделени Газа и Западния бряг.

Катарските официални лица твърдят, че средствата са били под международен контрол и са били предназначени за „Хамас“ за плащане на горива, заплати в публичния сектор и социални субсидии. Всички те са били крайно необходими, докато Газа е била под икономическа блокада, наложена от Израел и Египет през 2007 г., след като „Хамас“ поема контрола с брутален преврат и печели местните парламентарни избори година по-рано. И все пак тези пари – общо над 1,1 млрд. долара между 2012 и 2018 г. – позволиха на „Хамас“ да запази властта си, освободиха я от финансовата зависимост от Палестинската автономия и освободиха други средства за изграждането на около 500 км отбранителни тунели, армия и арсенал от ракети, с които да атакува Израел.

Готовността за компромис сред израелските евреи и палестинците е в застой. Проучване на общественото мнение от 31 октомври до 7 ноември сред палестинците в Газа и Западния бряг показа, че 75 % от тях подкрепят зрелищно бруталната атака на „Хамас“ от 7 октомври. Така че е лесно да се заключи, че насърчаването на съвместното съществуване в този момент е наивно. И все пак, ако в проучването на базираната на Западния бряг организация „Арабски свят за изследвания и развитие“ имаше един светъл лъч, то той беше, че палестинците биха избрали правителство на националното единство, а не „Хамас“, което да управлява Газа, когато боевете приключат, с огромното съотношение 75 % към 14 %. В същото време алтернативите на съвместното съществуване – единна израелска или палестинска държава „от реката до морето“ – биха били свързани с етническо прочистване на едното или другото население, ако не и с геноцид, и с почти сигурна ескалация на ситуацията в региона. Това просто не може да се допусне.

Това, което е необходимо, е основните арабски държави, Катар и Израел (насърчавани от САЩ и други) да се споразумеят за изход от това блато. Най-добре е това да стане при закрити врати и да включва потискане на „Хамас“, осигуряване на преходни сили, които да управляват и възстановяват Газа, докато властта бъде предадена на ново палестинско правителство, ангажирани преговори за решение с две държави и прекратяване на пълзящото анексиране на Западния бряг от Израел чрез заселване. Основата за този вид споразумение се разрушава с всеки цивилен, убит от Израелските отбранителни сили в Газа, както „Хамас“ е знаел, че ще стане, а Нетаняху изглежда е готов да приеме, дори когато натискът на ООН за прекратяване на войната нараства.

Най-дългогодишният министър-председател на Израел сега е изправен пред възобновен съдебен процес за измама и подкуп, спрян след 7 октомври, обвинения, които той отрича. Докато неговите генерали преследват военно решение, Нетаняху не е в състояние да го вмести в стратегия за елиминиране не само на командирите и бойците на „Хамас“, но и на подкрепата му сред палестинците, защото не може; екстремистките партии, на които разчита за политическото си оцеляване – а може би и за личната си свобода – не биха допуснали необходимите компромиси.

В същото време Катар продължава да твърди, че „Хамас“ не е терористична организация и че с нея трябва да се преговаря, а не да бъде изхвърлена от страната. Трудно е да си представим каквото и да било стабилно решение на кризата, докато ултрадясната коалиция на Нетаняху управлява Израел, а Катар продължава да предоставя убежище на „Хамас“.

Авторът е колумнист на Bloomberg.com