Тъжна гледка се очертава България и според наши, и според чужди прогнози. Изследване на ООН предвижда до края на века България да се свие до 3 млн. души. Малко по-оптимистична – около 4.5 млн. души е българската прогноза.
Националният статистически институт (НСИ) работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината. Това съобщи в интервю за БТА Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване и от съществуващата статистика между двете преброявания.
Демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.
Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва.
Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души, и 9 млн., и сега – 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територия, коментира експертът.
При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души, интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години. Населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното, като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си.
Демографската прогноза, върху която сега НСИ работи, отново ще е в три сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен, като и трите са съобразени с динамиката на демографските процеси. По-оптимистичният вариант е развитието на икономиката на страната ни да е успоредно с останали държави от ЕС, което предполага конвергентност и в демографските събития, изтъкна експертът.
Според последната прогноза, оповестена от НСИ през 2018 г., която е реалистична и базирана на конвергентността, през 2080 година общият брой на населението на България трябваше да бъде 4 872 317 души.
При втория оптимистичен вариант общият брой на населението в страната ни през 2080 година трябваше да бъде 5 205 354 души, а при песимистичния сценарий населението на България трябваше да е 4 692 336 души.
Според експерта раждаемостта в България следва европейските тенденции, което означава, че мерките по-скоро трябва да се насочат към задържането на българите в страната и евентуално към привличане на някакъв поток от имигранти, които да подобрят възрастовата структура на населението и да се увеличи делът на активното население в страната.
Основното е да се създадат условия българите да остават в родината си, подчерта експертът, а по думите ѝ това минава през подобряване на достъпа до образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Задържането на повече млади хора тук ще повиши и раждаемостта, защото в момента българите раждат в чужбина, коментира експертът.
Друг експерт по демография Валентин Съйков напомня, че след като населението на България е било почти 9 млн. през 1989 г., вече сме 6,5 млн. „Колкото ни завари Втората световна война“, коментира Съйков. Той цитира прогнозата на ООН, според която до края на века България ще се „свие“ до 3 млн. души. Толкова, колкото при съединението на Княжество България с Източна Румелия, отбеляза Съйков.
Това, че сме свидетели на срив в броя на населението е безспорно, остава въпросът дали кризата се превръща в необратима катастрофа, или е възможно все пак да бъде овладяна, посочи той и допълни, че решението е в ръцете на цялото българско общество.
Според Съйков не може да има стратегия за предотвратяване на демографската катастрофа, която да не е обвързана с програма за ускорено икономическо и социално развитие на страната. По думите му не може да има демографска стратегия, която да не стъпва на програма за бързо и рязко увеличаване на брутния национален продукт – основа за водене не ефективни социални политики, за повишаване на качеството за образованието и здравеопазването. Увеличаването на дела на средната класа в структурата на населението според Съйков може да се окаже ключов фактор за обръщането на неблагоприятните демографски тенденции.
Проф. д.н. Нако Стефанов твърди, че тежката социодемографска катастрофа на България вече е превърнала значими части от страната в антропологически пустини – Северозападна, Североизточна и Югоизточна България. Нас вече ни сполетява демографска вълна, защото ние освобождаваме територия и естествено към нас се задвижват маси от хора, заяви Стефанов. Ако днес започнем с дейности за демографско възраждане на България, най-рано след пет до десет години ще усетим въздействието, предупреди ученият.