Мълчанието на депутатите

Мълчаливите депутати. На тях се крепи и мнозинството и малцинството в парламента и те съществуват във всички парламентарни групи. Самото понятие за парламентаризъм изключва мълчанието по презумпция. Известно е, че произходът на „парламент” е от глагола „говоря“. Въпреки това основната причина за постоянно ниския рейтинг на народните събрания е, че те са възприемани като говорилни.

Освен това, типично за всяко правителство е, когато не може да реши даден проблем да го захвърли в парламента, където депутатите вдигат достатъчно пушилка за да има време правителството да си изтупа дрехите.

Не на всеки е дадена дарбата и образованието да изнася речи. Реториката е трудна и често опасна. Понякога дори вредна. Още софистите в Древна Гърция са изучавали това изкуство, за да могат да печелят пари в съдебни дела, в които участват. Демостен първоначално пише речи, сетне адвокатства. Но за да усъвършенства способността си да говори, го е правил на брега на бурното море с камъчета в устата. Защото не е произнасял правилно много звуци, заеквал е, и е имал слаб глас. „Филипиките” му срещу Филип Македонски обаче, остават в историята заедно неговото самоубийство след опита да бъде обвинен в „национално” предателство срещу Александър Македонски.

Цицерон произнася поредица от обвинителни речи срещу Марк Антоний. Марк Антоний не забравя това. След време  го обезглавява, поставя главата му на форума и  произнася забележителната фраза: „ Кажи сега, че словото е по-силно от меча”.

Имаме и чудат пример в българския политически живот. Иван Вазов, освен министър на просвещението, е бил и народен избраник три пъти. В 8-то ОНС, в 9-то ОНС и в 5-то Велико народно събрание. Няма сведения от стенографските дневници да се е изказвал нито веднъж, в нито едно от тези събрания. По спомените на негови съвременници Вазов е стеснителен и нерешителен. Сестра му Въла го описва като неспособен да повишава глас. Вазов-безмълвен депутат? Странно, но факт.

Безмълвните депутати обаче не са нещастни хорица дори без наличие на словесно просветление. Те са безмълвни вследствие на съвестта си и обстоятелствата от една страна, а от друга са арестувани от правилата.

Необходимо да се знае, че в парламента не можеш да се изказваш, когато ти скимне. Не случайно на времето Симеон Сакскобургготски заяви на депутатите си да станат господари на мълчанието си.

Народното събрание не е хайван-пазар или Speakers’ Corner ( Ъгълът на ораторите) в Хайд парк в Лондон, където впрочем полицията също може да забрани на оратор да се изказва.

Има си вътрешни неписани, но железни правила в партиите. При всеки дебат се съставя списък от отделните парламентарни групи, кой и в какъв ред може да се изказва. Първо, ти може да не попаднеш в списъка, поради липса на време за парламентарната група или поради причини от общ характер, свързани с факта, че депутатите в една парламентарна група се мразят повече, отколкото мразят депутатите от останалите групи.

Второ, даже и да попаднеш, изказването ти се преглежда предварително от балтаджибашията (шефът на стражата, в случая на парламентарната група). И понякога милостиво се заменя с друго изказване, което въпросният депутат само трябва да прочете. При това не много изразително, за да не направи впечатление. Тогава той се отказва. И не прави повече опити, защото да застанеш срещу балтаджибашията означава да се обезглавиш политически и да бленуваш втори мандат забил лакът в произволна кръчма на избирателния си район.

Трето, народните представители попаднали за пръв път в парламента са в неловка ситуация. Често те не се познават помежду си. В Учредителното Народно събрание в Търново депутатите са се поздравявали със „Здрасти градски, ти от кое село беше?” Първоначално дори се чудят как са попаднали там, а впоследствие започват да се чудят как другите са попаднали там.

Следователно, ако си в час ( любима фраза на Ахмед Доган) първите няколко месеца никога не скачаш да се изказваш, да заекваш, да си забравяш мисълта и прочие. Слушаш и се учиш. Търпеливост трябва и разбиране не само да знаеш какво да кажеш, но и кога. Ако си достатъчно умен, оставяш всички да се изкажат преди теб, обобщаваш изказванията и лансираш твоята теза. Подготвяш, разбира се, и дуплика на репликата, която предполагаемо ще получиш. И накрая оставаш ти. Никой не помни дебата като цяло. Помни се краят. Трябва обаче особено да се внимава, да не изпревариш балтаджибашията, защото той винаги има последната дума. Докато схванеш всичко това, е необходимо да мълчиш.

Да се изкажеш или да гласуваш по съвест в парламента става само в пристъп на безумие. Макар че по конституция народните представители представляват целия народ, а не само своите избиратели и обвързването със задължителен мандат е недействително, по същество депутатите са партийни функционери. Така че, повечето от безмълвните депутати предпочитат да си мълчат, вместо да произнасят клишираните възхвали на партията и вожда си. Има и други начини да се работи за избирателите без да се изпада в логорея. Да се словоблудства в парламента е преди всичко привилегия на опозицията. Тя обича да яде парламентарно време. Тази процедура е известна като филибустерство и е стара парламентарна тактика още от времето на Катон Младия. Филибустерът взима думата, за да забави или предотврати определено решение на парламента. Говори дълго, неразбрано, скучно и злобно, удължава дебата до скъсване на нервите или разказва законопроект до смърт, както го описват в англо-саксонската литература. Терминът „filibuster“ произлиза от холандското vrijbuiter („freebooter“, грабител и авантюрист). През 2021г. републиканецът Кевин Маккарти постави рекорд в съвременността за най-дълга реч в залата (8 часа и 33 минути) срещу законопроект внесен от демократите в 117-ия Конгрес на САЩ.

Изкусните оратори и филибустери се помнят. Цитират се и вдъхновяват. Но, както безмълвното мнозинство от избирателите, тези които не ходят по протести, не се натискат да ги дават по телевизора, нито изгарят от желание за интервюта са тази невидима, но мощна сила, която движи напред демокрацията, то същото важи и за техните представители в парламентите – безмълвното мнозинство на депутатите.