На пазар в Одрин: çabuk çabuk gel bulgarlar geldi*

Рамазан е, ходжите от минаретата на десетките джамии в Одрин пеят като на война. И ордите отвъд Тунджа, Марица и Арда прииждат. Готови на всичко, за да изпразнят портфейлите си тука и да напълнят багажниците до едвам-едвам затиснат капак.

Половин България си решава продоволствения проблем в Одрин, без да чака извънредни мерки, наблюдения на цени и прочие чиновнически глупости на Гълъб Донев и министрите му. В Одрин командва пазарът, алъш-веришът, със своите мерки. Те не са извънредни, а постоянни и неподвластни на политиката. Като трите реки, които се събират тука.

Събота е, рано сутрин, и на Синия пазар вече са опънали сергиите, подредили стоката и старите търговци припряно подвикват на чираците – чабук, чабук, булгарлар гильди! Бързо, бързо, българите са дошли!

„Едирне палас“, където сме настанени срещу 70 лева нощувката, но при перфектни условия и в идеалния център, е кокетно малко хотелче. Почти празно е, десетина души, всички българи. Виждаме веднага бившия здравен министър д-р Мирослав Ненков с хубавата си жена. И те на пазар са дошли, не вярвам да е за Рамазана.

Във фоайето ни чака Мурад Саваш, колега журналист, кореспондент на един от големите турски вестници – „Сабах“. Връстници сме, но той от 10 години е пенсионер. При комшиите, ако работиш като журналист, ти се броят 4 години за 5. Това е, уважават нашего брата в Турция. У нас – няма респект, както се казва, никой не те бръсне за слива. Само пуяци, мисирки и пиари. Ама и ние май сами си го направихме.

По пътя от хотела прави впечатление, че на всяка крачка се строи хотел. Типично по турски – един гледа наляво, друг надясно, трети на терсене. Тука, като са правили градоустройствения план, главният архитект и хората му със сигурност са били в кауша и докато излязат кой каквото могъл – построил.

Питаме Мурад какво ще ги правят толкова хотели? Ами на вас, българите, разчитаме, казва той сериозно. Надяй се булка на голяма сватба, викаме си ние. Българинът идва тука, пълни багажника и изчезва, доволен че е излъгал две държави – нашата и вашата. Ще ти спи той в хотел! Ами печалбата къде отива, де е Киро на кирия тогава? Празни ще ви стоят хотелите, ако на нас разчитате.

Още на влизане в Одрин в петък, видяхме, че колоната на излизане от Турция е доста впечатляваща. Наши коли, повечето ванове и бусове. Чакат си, ама доволни, не нервничат. После Мурад ни обясни, че това са петъчните пазарджии. Били са на Бостан пазар – не е за плодове, така се казва кварталът. Това е Одринската борса на едро, където продават обаче и на дребно. Там българите зареждат яко, обикновено хора с магазини или търговци. Той е най-евтиният в Одрин.

Вгледахме се в отворените за проверка багажници – основно прах за препане, сапуни и перилни препарати. Основната купувана стока в Турция – цените са доста под нашите, качеството сравнително добро. А пък за цената си – даже отлично.

Другата част от нашенците пък са били на Улус пазар. Той е като Димитровградския и като Илиенци. Дрехи, главно анцузи и тениски, реплики на световни марки. На всяка сергия те приканват с Boss, Adidas, Tommy Hilfiger, но не за 100 лева тениската, а за 15, 10 даже за 5. Лева, да уточним. Трикото памук, не лошо. На Улус пазар има също кухненски стоки, обувки, чанти. Също „фирмени“, но на убийствени цени. Ако Бернар Арно, най-богатият човек в света, се телепортира за десет минути на Улус пазар, и види как българка от Харманли се кипри пременена с чанта и обувки Louis Vuitton общо за 50 лева, ще получи инфаркт на място.

Общо взето бързо стигаме до целта, нашата, и съботната мечта на 20 000 българи – Синия пазар. Толкова, според изчисленията на одринските медии, са българите, които идват тука през уикенда. Около пазара има много места за паркиране, няма проблеми и е близко, не се мъкнат торбите със стока на километри. Син е, защото ламарините, с които е покрит, са сини. Вече са олющени яко, но още прозира покрай ръждата рождения син цвят.

Вътре позната картинка – грижливо подредени сергии, учтиви търговци крещят и те примамват на български. Тука, комшу, тука, евтино, хубаво, чок, чок, може да се чуе отвсякъде. Пък то и няма нужда. Като видиш домат 2 лева, мед 8 лева, килото!, маслини 6 лева, нямаш нужда от подканяне. Сиренете и кашкавалът, вероятно според качеството, вървят от 10 до 15 лева. Най-голяма ми се стори опашката за едно масло – 8 лева килото. Осем. Лева.

Обикаляхме и се наслаждавахме на гледката. Колко рядко може да се види това – българин купувач усмихнат и доволен, и до него също ухилен продавач. Лош бил българинът, псувал, пазарял се много, все недоволен бил, все прецакан. Елате да го видите на Синия пазар. Цъфти, ще хвръкне от кеф. Колко малко му трябва да е щастлив –  евтина стока и усмихнат продавач. Дай му това, и го остави. Ще забрави и заплатата си, и началника си, и децата калпазани, и намръщената жена, и капризната любовница. Загубите на „Левски“ ще преглътне даже.

Улисани в тая гледка незабравима се отъркаля денят и не остана време за два други планувани пазара – покрития Капалъ Али паша и Рибния. Прехвърлихме ги към следващия път. Както и веригите Мигрос, Шок, Бизим и Бим – били малко по-скъпи, а някои неща и по-евтини от пазарите.

Имахме още едно задължително мероприятие – да опитаме прословутия Тава джигер. В Одрин на всяка крачка може да прочетете – тава джигер, ишкембе, изгара – скара. Друго може да няма, тава джигер – задължително. Цена от 2 до 4 лева порцията, в зависимост от кръчмата. Оказа се обикновен пържен телешки дроб. Малко по-ситно нарязан, добре почистен от жилите, обрашнен и опържен в много мазнина. Сервират го с нарязан на едро лук, домати и един особен пържен лютив пипер, който сервират и с шкембето.

То, за разлика от нашето, е гъсто, застроено с брашно. Нещо като по-рядка кашичка. С чесън и стрит лют пипер, разбира се. Без бира обаче. В закусвалните и тези малки кръчмички за ишкембе и тава джигер алкохол няма. Пък и Рамазан е. Ходжите сякаш дебнат от високите минарета.

Мурад черпи по един джигер на прощаване. Аз, признавам си, не бях очарован, тръгнах с голяма кошница към джигера. И му признах. Не стига, ами и добавих, че като дойде в София ще отскочим до Цариброд, за да види как се приготвя дроб – сръбската джигерица, пак телешки дроб, но на скара в було. Фантазия, истински мозък, на светлинни години от одринския тава джигер.

Мурад обаче не се изненада от откровението. Моят род, каза ни той, е от днешна Босна, знам какво е джигерица. Моят пък е от другата страна на Марица – Дедеагач, днешния Александруполис. Колегата, също от Беломорска Тракия. Това са Балканите. Много народи, един дроб. Само дето е на различна цена и всеки го приготвя както си знае. Ако у тях не му харесва, отскача до комшията.

* çabuk çabuk gel bulgarlar geldi* –  бързо, бързо идвай, българите са дошли