Депутатите приеха на първо четене изменения в Закона за Българската народна банка (БНБ), според които, ако бъде назначен за служебен премиер, управителят или подуправителите на БНБ, омбудсманът или заместникът му, председателят и заместник-председателя на Сметната палата могат да ползват неплатен отпуск от досегашната си длъжност. Законопроектът, внесен от ГЕРБ-СДС и ДПС, беше подкрепен от 137 народни представители, а 54 бяха „против“.
С него се цели управителят и подуправителите на Българската народна банка (БНБ) да имат възможност да извършват и друга дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие , или на международни организации във връзка с дейността ѝ само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че някой от тях бъде назначен за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани. Предвижда се и омбудсманът, заместник-омбудсманът, председателят, заместник-председателят на Сметната палата да имат възможност да заемат платена длъжност, само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен премиер, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.
Появи ли се на хоризонта нещо противоконституционно, някаква поредна глупост, с която трябва да се оправи проблем, който сте създали от „разглобената сглобка“ се сглобявате за секунди, коментира Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ (ИТН). По думите му предложението не е нищо гениално. Несъвместимостта на заеманата длъжност министър-председател, дори служебен, се корени в Конституцията на Република България, тя не се корени в законите, не се намира в тези три закона, където сте тръгнали да променяте, уточни Караджов. По думите му упражняването на отпуск е конституционно право и то не отменя или преустановява заемането на съответната длъжност. Недейте в бързането да отивате към нови нарушения на Конституцията, каза Караджов.
Петър Петров от „Възраждане“ смята, че трябва да се сложи някакъв краен срок на този неплатен годишен отпуск, който може да бъде ползван за заемането на позицията служебен министър-председател.
Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да е три дни.
Според приетите промени в Конституцията за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Втори ден държавният глава Румен Радев разговаря с посочените в чл. 99, ал. 5 от основния закон във връзка с процедурата за назначаване на служебен министър-председател. Поредицата от срещи започна, след като конституционната процедура за съставяне на редовно правителство в рамките на настоящото Народно събрание бе изчерпана след връщането на неизпълнен трети проучвателен мандат, припомня БТА.