Невероятната история на първия чернокож модел

Днес Дониале Луна е почти забравена, но записва името си в историята като „първият чернокож модел в света“, проправил пътя на бъдещи икони от подиума като Иман, Наоми Кембъл и Тайра Банкс. Приятелка и муза на едни от най-великите творци на 20 век, надарена с нестандартна и неоспорима красота, Луна и крaткият ѝ, но наситен живот, остават загадка неразгадана и до днес.

Дониале Луна се ражда като Пеги Ан Фриийман в Детройт през 1945 г. като най-малката от три сестри, пише Фокус. Баща ѝ е избухлив и често прекалява с алкохола. По-късно Пеги Ан ще започне да твърди, че биологичният ѝ баща е друг и ще приеме фамилията Луна. В интервюта споделя, че баба ѝ е била ирландка, която се омъжила за чернокож интериорен дизайнер, а майка ѝ имала египетски и мексикански корени. Всички тези твърдения остават недоказани. Отличителна черта на Луна ще бъде да създава митове за себе си и да гради светове от илюзии. Една от сестрите ѝ я описва като „много странно дете.“ „Тя живееше в собствен свят на фантазии и мечти още от раждането си.“

Като тийнейджърка посещава Cass Technical High School, учи журналистика и пее в хор. По това време започва да се нарича Дониале. Съученици и приятели от тогава я определят като „прекалено ексцентрична“.

През 1964  г. фотографът Дейвид МакКейб, я вижда на улицата в училищната ѝ униформа. „И останах напълно зашеметен. Тя беше толкова висока, толкова слаба и ефирна, с най-перфектната лицева структура.“

Фотографът кани 18-годишната тогава Луна в Ню Йорк и я запознава с главната редакторка на Harper`s Bazaar- Нанси Уайт, която е не по-малко впечатлена. Луна прилича на видение със своите дълги пръсти и огромни очи, наподобява скулптура на Джакомети и портрет на Модилиани, с карамелена кожа и уплашено изражение. Толкова е нестандартна и различна, че веднага се появява на корицата на Harpers’s Bazaar. Това е и първата корица на чернокож модел.

В писмо до приятелка от детството Луна описва това време: „Ню Йорк е мечта, с един мъж танцувахме на Пето авеню, а когато минавах по Бродуей всички ме гледаха, а мъжете подсвиркваха и много други налудничави и невероятни неща. Научавам най-доброто в Harper`s Bazaar. Възможно най-скоро ще ти пратя снимка на новото ми аз. Ще бъда на върха на света и ще се боря за това с всеки дъх и с всяко мускулче на прекалено слабото ми тяло. Усещам го, знам го. Ще бъда нещо като звезда много скоро. Много скоро!“

Луна сключва едногодишен договор с фотографа на Harper`s Bazzar Ричард Аведон, днес смятан за един от най-великите американски фотографи. Първият резултат от съвместната им работа е спираща дъха фотосесия, която излиза в априлския брой на списанието през 1965 г. Заглавието към снимките гласи: „Дониале Луна носи дрехите с грацията и силата на воин от племето масаи“. Според Хералд Трибюн посланието е расистко и неуместно, но за първи път чернокожа красавици постига такива неоспорими успехи. По-късно Джоел Лобентал, изследовател на модния  свят през шейсетте, описва снимките като революционни.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Donyale Luna (@donyalelunaofficial)

Луна има невероятния късмет да пропусне тежките кастинга и борбата да бъдеш забелязан – тя директно попада под светлината на ярките прожектори. Точно три месеца след излизането на историческата корица, Луна получава шокиращи новини. Майка ѝ застрелва баща ѝ, за да се защити, след като той се прибира пиян и я напада. Луна е заобиколена от приятели като Майлс Дейвис, Андри Уорхол и Сами Дейвис – младши, които се опитват да ѝ помогнат. Тя намира утеха не само в звездното си обкръжение, но и в опасния свят на наркотиците и алкохола.

„По това време започна да прави неща, които не трябваше“, споделя Дейвид МакКейб, нейният откривател. „Беше много свободно време, всички вземаха наркотици, ЛСД и други по-опасни неща. Луна се движеше с най-креативните и интересни хора в Ню Йорк. Парадоксално, те бяха и сред най-саморазрушителните личности и започнаха да ѝ влияят зле. Когато пристигна, беше невинно момиче, не пушеше и не пиеше, дори се караше на моделите, че не е възпитано да пушат трева“ .

Кариерата ѝ също е в криза. Много хора спират абонамента си за Harper`s Bazzar след априлския брой с нея. Част от американското общество все още е крайно консервативно и расистки настроено. „Беше ми забранено да я снимам за списанието отново“, ще признае Аведон години по-късно. Въпреки че е дискриминирана, самата тя не се чувства така.

Луна не се отчайва и заминава за Лондон, където веднага се превръща в хит. Снимат я фотографи като Дейвид Бейли, Уилям Клейн, Хелмът Нютън и Уилям Клакстън. Именно Клакстън я запознава със Салвадор Дали, който става неин голям почитател и я нарича „преродената Нефертити“. През март 1966 г.  Луна отново влиза в историята, появявайки се на корицата на английския „Вог“. Снимката е на Дейвид Бейли, композицията наподобява стила на Пикасо. Според някои специалисти Луна покрива половината от лицето си с ръка, за да се спести шока на английското общество. Същата година в немското списание „Twen“ излиза снимка на Луна направена от Шарлот Марч. Това е черно-бял портрет на Луна с открито изражение и огромни обеци. Именно тази фотография се превръща в символ на епохата Swinging Sixties.

Луна е най-изобретателна в измислянето на истории за собствения си живот и създаването на свое паралелно алтер-его. Целта ѝ е да се превърне в енигма, в неразгадаем шифър, в загадка, която изумява и шокира приятели и журналисти. Често, когато я питат откъде е, невъзмутимо отвръща „Аз съм от Луната, скъпи“. На едно свое гадже казва, че е осиновена, а родителите и са загинали в автомобилна катастрофа. Веднъж пък информира италианската преса, че яде по три килограма месо на ден.

Невероятният ѝ успех в Лондон разширява приятелския ѝ звезден кръг. Общува с Мик Джагър, Майкъл Кейн и Джули Кристи. Става гадже с актьора Терънс Стамп, а след като връзката им приключва с Браян Джоунс от „Ролинг Стоунс“. Изглежда всички, които са се докоснали до Луна, имат интересна история с нея.

Нейна колежка, Пат Кливлънд, разказва: „Тя нямаше гърди, но имаше невероятно присъствие и харизма. Разхождахме се по улиците и мъжете оставаха безмълвни. Влизахме в ресторант, хората спираха да ядат, ставаха и ръкопляскаха. Тя беше като мираж, като фантазия.“ Веднъж в нощен клуб самата Джаки Кенеди отива до Луна и простичко и казва: „Ти си красива.“

Шейсетте е именно и времето на гражданските движения за равни права на чернокожите.  „Да, движението за равни права винаги ме е подкрепяло, но честно аз не искам да се замесвам“, споделя Луна. През 1968 г., когато я питат дали успехът ѝ може да е трамплин и за други чернокожи, тя отвръща: „Ако това ще донесе работа на повече мексиканци, индийци, китайци или чернокожи – супер. Може това да е добре, може и да е зле. Както и да е, не може да ми пука по-малко.“ В същото интервю свободно разказва за опита си с ЛСД.

През 1969 г. има кратка афера с един от най-противоречивите актьори на 20 век Клаус Кински, който я гони от дома си заради злоупотребата с наркотици. „Тя спря да се явява на снимки“, спомня си Бевърли Джонсън, също много известен чернокож модел. „На нея не ѝ беше трудно, тя сама си го правеше трудно“. По това време Луна има множество почитатели в Европа и в Америка, снимала се е редом до Граучо Маркс, участвала е във филм на Фелини и в експерименталните проекти на Уорхол, посрещана е като богиня и звезда.

Умира на 17 май 1979 г. от свръхдоза в Рим. Тя е само на 33 години, когато  оставя 18-месечната си тогава дъщеря, която носи името Dream (мечта).