Не харесвате алчния проф. Начев? Пробвайте със стажант

Заплатата на проф. Генчо Начев е трън в очите на десетки некадърници в бели престилки. В техните ръце скалпелът трепери, но станат ли висши държавни чиновници, грабнат ли химикалката, тутакси започват операцията „Заплатата на проф. Начев“. Тя се прави без упойка, викат се стажанти и специалисти от други отделения да наблюдават и чуват крясъците на болка на оперирания. Асистенти се намират, те са винаги готови като пионер за червена връзка. А че боли, наистина боли.

Да си най-добрият сърдечен хирург, хайде от нас да мине – в първата петица на малка България, и вместо да ти плащат като на истински майстор, а чиракът и калфата да плащат на майстора, че ги учи, те непрекъснато му надничат в кесията и огласяват жълтиците в нея. И веднага следва мръснишкия, до болка познат номер – един лекар получава толкова, един професор толкова, а проф. Генчо Начев – в пъти повече. Тази година му преброиха точно 952 570 лева. Халал да са му. И да изсъхнат ръцете на тоя, дето ги е броил, и на другия – дето го е поръчал. Срам.

Не съм доктор, макар че в детската градина идваше някакъв фотограф и ни снимаше кой какъв иска да стане. Носеше си и инвентар – скафандър, слушалки и бяла престилка, топка, черпак и какво ли не. Добре се беше подготвил. Аз не знам защо се снимах с престилката и слушалки. Стана хубаво фото, нашите бяха много горди. После обаче ги разочаровах. Та не станах доктор, но винаги съм изпитвал страхопочитание към добрите. По стечение на обстоятелствата започнах по-често да посещавам болници и да разпознавам майсторите от некадърниците. А тези, недоучилите нещастници, които могат да те убият с една грешна диагноза, камо ли да хванат скалпел, са в пъти повече. За съжаление. По мое време медицина влизаха само пълни отличници, като за момчетата и това не беше гаранция. Четяха като зверове – и за изпита, и по време на следването. Най-близките ми приятели учеха за доктори, знам за какво става въпрос. Да не говорим, че докторът учи цял живот, нещата в медицината се променят толкова бързо, че ако не четеш и се самообразоваш, си чао.

Аз, ако се явя сега на университетски изпит, падне ли се литература може и да изкарам тройка, но по граматиките отивам директно на слаб. Добре, че не останах даскал. Някои доктори обаче не си дават тази сметка, не са самокритични. И си мислят, че като са станали началници на проф. Генчев, вече знаят и могат повече от него. И се започва директният отстрел – той не е превъзходен хирург, а талантлив печалбар, безскрупулен при това – на фона на кризата и инфлацията, когато хиляди лекари едва свързват двата края, той е затънал в охолство.

Лекарите могат да лъжат, но пациентите – никога. Тези, които искат да ги диагностицира или оперира професор, независимо дали е Начев или Владов (и при него няма пазарене, а чакане и молене кога ще може) не питат колко взема. Животът няма цена. И са живи. Много са се доверили на по-евтиното, трети, разбира се, са нямали избор. За жалост, повечето от тях не са вече между нас.

Болният търси този лекар, който ще го спаси. 85% от договорите за операции в „Св.Екатерина“ били с професор Начев. Ами тези хора не са карани при него с пушка и под строй. Прословутата уровниловка от соца и пословичната българска завист кънтят още като залпа на „Аврора“ в ушите ни. Хайде, спрете се вече.

И ако ви предстои тежка операция бягайте от проф. Начев, той е алчен. Изберете някой от десетките жадни за слава, които се смятат за по-добри, но нямат неговия късмет. Или пък се доверете на стажант. Всъщност, това може да е по-добрият избор. Във Военна болница срещнах един стажант, старите доктори му правеха път. Бъдещ проф. Начев.