Нобеловата награда за химия за 2024 г. се присъжда за изследванията за протеините, ключовите химически инструменти на живота, съобщи Кралската шведска академия на науките.
Дейвид Бейкър е удостоен с половината от приза за това, че е успял да извърши смятаното за немислимо – да създаде напълно нови видове протеини. Демис Хасабис и Джон Джъмпър си поделят другата половина от приза за разработването на модел на изкуствен интелект (ИИ) за разрешаване на 50-годишен проблем: прогнозиране на сложни протеинови структури. Тези открития са с огромен потенциал, се посочва в прессъобщение на Кралската шведска академия на науките.
Многообразието на живота показва невероятния капацитет на протеините като химически инструменти. Те контролират и ръководят всички химични реакции, които взети заедно са основата на живота.
Едно от откритията, почетени тази година, се отнася до конструирането на впечатляващи протеини. Другото пък е сбъдване на 50-годишна мечта – прогнозиране на протеинови структури от техните аминокиселинни последователности. И двете открития дават път на огромни възможности, каза Хайнер Линке, председател на Нобеловия комитет по химия в Кралската шведска академия на науките.
Протеините се състоят основно от 20 различни аминокиселини, които могат да се опишат и като градивни елементи на живота. През 2003 г. Дейвид Бейкър успява, използвайки тези градивни елементи, да създаде нов протеин. Оттогава неговата изследователска група постоянно създава нови протеини, сред които и такива, които намират приложение във фармацевтиката, ваксините, наноматериалите и микросензорите.
Второто отличено тази година откритие е за прогнозирането на протеинови структури. Аминокиселините в протеините са свързани в дълги вериги, които се огъват до триизмерни структури с решаващо въздействие върху функцията на протеините. От 70-те години на миналия век учените се опитват да прогнозират протеиновите структури на базата на аминокиселинните последователности, но без успех. Пробивът настъпва преди четири години.
През 2020 г. Демис Хасабис и Джон Джъмпър представят ИИ модела, наречен AlphaFold2. С негова помощ те успяват да прогнозират структурата на почти всички 200 милиона протеина, идентифицирани досега в науката. От създаването си AlphaFold2 се използва от повече от два милиона души от 190 страни. Сред множеството му приложения е и това, че учените могат да разберат повече за антибиотичната резистентност и да създават изображения на ензими, способни да разграждат пластмаси, посочват от Кралската шведска академия на науките.
Миналата година Нобеловата награда за химия бе поделена от американските учени Мунги Бавенди и Луис Брус и руснака Алексей Екимов за работата им върху квантовите точки – миниатюрни частици, само няколко нанометра в диаметър, които могат да излъчват ярка цветна светлина и намират приложение във всекидневието, в електрониката и в образната диагностика в медицината, припомни Асошиейтед прес.
Нобеловата седмица започна в понеделник, когато американците Виктор Амброс и Гари Ръвкън бяха отличени с приза за физиология или медицина. Двама от пионерите в машинното обучение – Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън, спечелиха Нобеловата награда за физика във вторник. В четвъртък ще бъде обявен лауреатът на Нобеловата награда за литература, а в петък – за мир. Наградата за икономика ще бъде присъдена на 14 октомври.
Нобеловата награда е съпроводена от парична премия от 11 милиона шведски крони (един милион щатски долара) от наследството на шведския изобретател Алфред Нобел. Лауреатите получават наградите си на церемонии на 10 декември, когато е годишнината от кончината на Алфред Нобел.