Норвежец с Нобеловата награда за литература

Норвежецът Юн Фосе получи Нобелова награда за литература за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното, съобщи сайтът Nobelprize.org. Голямото по обем творчество на Фосе e на нинорск – една от двете официални версии на норвежкия език.

Юн Фосе твори в множество жанрове – пиеси, романи, поезия, есета, детска литература. Той е и преводач на художествена литература.

Макар да е сред най-популярните автори на пиеси в света, той става разпознаваем най-вече заради прозата си, каза в речта си по повод обявяването на наградата председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон.

Дебютният роман на Фосе „Червено, черно“ („Raudt, svart“) излиза през 1983 г. и представлява гневен изблик, засягащ темата за самоубийството. Романът дава тон на по-късните му творби.

Юн Фосе е роден през 1959 г. в Хаугезунд, Западна Норвегия. Европейският му пробив идва с поставената в Париж пиеса „Някой ще дойде“ през 1996 г., засягаща темите за изпълненото със страх очакване и oсакатяващата ревност. Фосе редуцира и езиковия израз, и драматичното действие, за да изрази най-силните човешки емоции – тревогата и безсилието в човешкото всекидневие. Способността му да предизвика загуба на ориентация води по един парадоксален начин към по-дълбоко преживяване и в крайна сметка го превръща в голям новатор в съвременния театър.

Подобно на своя велик предшественик в литературата, написана на нинорск – Таряй Весос, Фосе съчетава в едно локалното – едновременно географски и лингвистично, и модерните художествени похвати. Фосе е последовател на Самюъл Бекет, Томас Бернхард и Георг Тракл, чиято песимистична гледна точка споделя. Визията му за света обаче не би могла да бъде определена като резултат от нихилистична концепция за света. В творчеството на Фосе има много топлота и хумор, наивност и уязвимост.

Вторият роман на Фосе „Затворена китара“ („Stengd gitar“) представлява вариация по една от главните за автора теми – нерешителност в критични моменти. Млада майка се оказва заключена от едната страна на апартамента си, докато бебето ѝ е от другата. Трябва да отиде някъде, за да потърси помощ, но за нея е невъзможно да остави детето си. По един кафкиански начин Фосе ни показва всекидневни ситуации.