Нургюл е дар за България. От небето

Има в Интернет една огромна база данни с хиляди, ако не десетки хиляди партии на стотици, ако не хиляди шахматисти. И там ми попаднаха партиите на Нургюл. Разигравах си ги в пенсионерската тишина на битието и много ми допаднаха, сякаш аз щях да играя по същия начин (стил) ако бях продължил с шаха някога. После понаучих биографични данни и прочетох това-онова за Нургюл и видях, че това е едно много умно, красиво, възпитано и талантливо момиче, което на години може да ми бъде внучка.

Но не това е главното.

Като почувствах колко позитивно се отнасят редица ФБ приятели към всичко, което пишех за Нургюл по време на турнира за Световната купа и Европейското отборно първенство, аз си помислих напълно убедено, че Нургюл е не просто надарена от Онзи, който е на небето – тя е и Дар за България.

Нургюл е истински феномен за България, шанс за България.

Не само и не толкова като поредната спортистка, която блясва за няколко години и сетне потъва в забрава. Още повече, че върховете ѝ все още престоят. А и ние в шаха вече сме имали световна шампионка!

Нургюл неволно ни дава възможност да издигнем родолюбието си, патриотизма си на съвременно и много по-високо ниво. Да се научим (а мнозинството от нас са вече готови, убеден съм в това) да се гордеем с българите, с българското, без значение какъв е етносът на конкретния човек.

Нургюл е българско дете, дете на България. България е нейната майка и България не бива заради някои сред нас да създава впечатление, че е не майка за Нургюл, а мащеха.

Българското родолюбие, българският патриотизъм не са оцветени етнически, те не са частно притежание на българския етнос.

Обичайки Нургюл, ние можем да се учим и да се научим да обичаме България още повече и още по-истински, още по-родолюбиво и още по български.

Арменецът Вили Казасян (б)е не по-малко българин от всички нас, които по случайното стечение на гените са се родили българи.

Евреинът Валери Петров (Валери Нисим Меворах) (б)е не по-малко българин от нас, останалите, етническите българи.

Туркинята Йълдъз Ибрахимова е не по-малко българка от всички нас, които смятаме България за своя Родина.

Голямо престъпление бяха, са и ще бъдат всички усилия и напъни на патрЕотите и изрожденците – и преди, и сега – да смятат, да твърдят, че български патриот, български родолюбец, българин може да бъде само етническият българин.

В този смисъл Нургюл ни е нужна на нас. Дори повече, отколкото ние сме нужни на нея.

Нургюл трябва да знае и ние можем да ѝ помогнем да продължи да знае, че за нас тя е българско дете, дете на България и както и да се развият кариерата и животът ѝ нататък, тя е част от нас и винаги ще бъде част от нас – българите.

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията