Обречената битка с частните уроци

„Реформа в образованието и край на частните уроци. 800 милиона се въртят в тях“. Това е реплика от 2007 година на тогавашния премиер Сергей Станишев, когато учителите стачкуваха против унизителните си заплати, а всички управляващи се бяха впуснали да ги набеждават какви луди милионери са.

15 години по-късно учителските заплати са значително повишени, образованието претърпя три-четири объркващи реформи, а частните уроци не направиха нищо друго, освен да вдигнат цените си. Никой не знае колко пари в действителност се въртят в тази паралелна образователна система. Анализатори и псевдоанализатори ги смятат на между 200 и 300 милиона, но очевидно изхождайки от позицията, че всяко дете взема частни уроци. В действителност далеч не е така. За сметка на това има родители, които са готови да прежалят по 40-50 лева за един учебен час подготовка за гимназия, а други плащат в организирани групи по 6 лева за урок. Общото между едните и другите е, че почти никой от тях не получава касови бележки. Или, ако ги получава в частна школа, рядко са на реалните цени. Никой и нищо няма да убеди родителите да се откажат от уроците, та дори и изпитът за гимназии да бъде сведен до оцветяване на контурни книжки. Защото те /с пълно право/ са сигурни, че учебниците са неразбираеми и стават все по-неясни след всяка реформа, че учителите нямат време /и не им се иска/ да обръщат внимание на всяко дете поотделно и защото всички околни ги убеждават, че това е най-важната инвестиция в детето. И едва след като съберат за нея, могат да започнат да събират за абитуриентския бал.

Така се стига до парадокса вече да имаме частни школи, които вземат по 2500 лева на година за курсове. Както и учители, които съвсем нелегитимно събират по 5-6 ученици в домовете си – по този начин децата плащат по-малко, например по 8-10 лева, но пък учителят връзва една съвсем прилична сума. И цените тази година ще скачат още заради инфлацията и режийните. „Все още не съм обявила цени на сайта на школата, защото не знам с колко ще се увеличат разходите ми. Дори и да ни затворят да преподаваме онлайн, пак ще трябва да плащаме наеми за помещенията“, разказва директорка на частна школа.

В момента цените на урок варират от 6 до 50 лева. Проблемът е, че както държавното училище, в което управляващите толкова се кълнат, не дава гаранции за качеството, така не го дават и частните уроци. Нерядко се случва те дори да объркат децата, защото интерпретират по различен начин едно и също. Дори при напълно измислените критерии, с които МОН отсява децата след седми клас, това може да стане повод за грешки и ниски оценки. Особено като, след толкова много промени в изпитите, тестът пак оценява способността да зазубряш.

Затова нека МОН не си затваря очите и не си въобразява, че с реформи в програми и учебници ще премахне частните уроци. По-добре да опита да направи нужното да ги узакони, както става и в други държави. Поне една част от тези учители ще започнат да плащат данъци, ако им се даде възможност. Ако не можеш да премахнеш едно нещо, което се е оказало устойчиво във времето, по-добре го легитимирай. Вместо да харчиш луди пари за реформи, след които учебниците ще са още по-заплетени и неясни, а частните учители ще се множат.