Освобождение. Дълг, пари и кръв

Не е широко известно, но 3 март се чества в България за първи път през 1880, но не като Ден на Освобождението на България от Османската империя, а като дата, на която Александър II се възкачва на руския престол. Всъщност той идва на власт на 2 март 1855 година.

Официално 3 март се празнува като национален празник в Царство България от 1888, а след 1944 е избутан назад за сметка на 9 септември, 1 май и 7 ноември, датата на болшевишката революция в Русия.

Когато комунистическият режим в България започна да изпитва нужда от допълнителна легитимност през 70-те години на миналия век, 3 март беше реабилитиран.

След 1989 някак естествено си върна статута на национален празник.

Въпреки че на тази дата фактически е възстановена българската държавност, има доста българи, които не признават 3 март за достоен за национален празник. Има дискусии и и мнозина предлагат националният празник да е в друг ден – например Деня на българската азбука, прекръстен за угодия най-вече на руснаците в Ден на славянската писменост, или пък 22 септември, когато в Търново е обявена независимостта.

Част от хората, които се застъпват за друг национален празник, са движени от озлобление срещу Русия. Друга част, може би по-многобройна, просто биха искали символите на България да подчертават българската ѝ същност.

Друга част, също многобройна, не вижда нищо неестествено 3 март да е национален празник, а пък това множество има подмножество, което е убедено, че не само трябва да е национален празник, но и сме длъжни да са кланяме не само на този ден ниско доземи на Русия.

Оттам идва и напрежението.

Като нормални хора е редно да показваме признателност към Русия, но – доколкото империята е воювала преди всичко за себе си – дори и да сме имали някакъв дълг, той отдавна е платен – с пари и кръв, с безжалостното смачкване на България както от царска, така и от Съветска Русия.

Само да кажа, че първият владетел на Третата българска държава е безцеремонно свален от трона по заповед от Петербург, а първите трима министър-председатели на НРБ са всъщност съветски граждани. И даже не са имали българско гражданство.

Русия и след това Съветският съюз, а и днешна Русия на Путин никога не са смятали, че България може да има собствена воля, да следва интереси, които са различни от руските и в голяма степен руснаците даже не смятат България за държава в точния смисъл на думата.

Това си е руско право. Не можем да се сърдим.

Лошото е, че така мислят и доста българи. А е още по-лошо, че тези българи са готови да убиват – и са го правили – онези, които не са съгласни България да е руска губерния.

Иначе – честит празник. Българи.

Текстът е от фейсбук. Заглавието е на редакцията.