Оти ги ручахме е-досиетата? Да ни следи Зуки ли

„От розовите хапчета пия, докторе, дето ми ги предписа на снаха ми лекарката преди десет години. По едно време ми ги бяха сменили с едни синички, ама не ги покрива касата и пенсията не стига. Сама си ги спрях и даже на джипито не казах. Комшийката ми вика „По една глава лук сутрин на гладно и друго лекарство ти не трябва. Само дето много ме боли коремът напоследък. Скопия ли? Не, у Скопие ходихме преди това, още работехме с дядото“.

Ето такъв разговор, представям си, би се заформил между пациент на преклонна възраст и лекар, който след последните предложени промени в Закона за здравето настоява болният да му даде данни за всичките си досегашни терапии при снемане на анамнезата. И дано промяната не се приеме, защото оттогава нататък пациентът ще бъде виновен за всичко, което е спестил на лекуващите – от това дали е изпадал в кома или си е пукал главата, дали са му правени разни процедури с нищо незначещи за него имена, които  и човек в по-активна възраст трудно тълкува. Авторите на текста сякаш са забравили, че повечето лекари избягват да дават подобна информация на пациент, освен ако не е техен колега. От една страна, защото смятат, често с основание, че няма да бъдат разбрани. От друга, защото мнозина обичат да се изживяват в ролята на богове в една институция, в която пациентът по дефиниция трябва да бъде търпелив /в съзвучие с латинския корен на думата/ и да се откаже доброволно от правото да взема решения за себе си и живота си. Много често лекарите дори обясняват по-охотно на близките за какво лечение става дума, все едно в ролята си на пациенти ние вече сме загубили нещо от човешката си същност. А сега ни вменяват и задължението да носим споделената отговорност за лечението си.

Нищо чудно, че дори и лекари намират подобен проект за неадекватен. В страна, където всеки пети българин пести от лекарства и изследвания, а Гугъл е пълен с рецепти какви чудеса може да извърши една глава кромид за здравето ни, пък съседката знае най-добре, защото навремето е била санитарка в болница и са й казали, че с тези изследвания „само точат касата“, защо човек да не се уповава на последните две институции? Най-малкото, безплатни са.

И това, след похарчени милиони за електронни здравни досиета, чрез които май само Зукърбърг ни шпионира и ни пускат „пет джито“, както ни уверяват почитателите на конспирацията. Щом и лекарите ни не ги броят за нищо, оти ги ручахме тези е-досиета, неуважаеми управляващи?