Пинк издаде албум след четири години мълчание

Пинк издаде деветия си студиен албум „Trustfall“ след четиригодишна пауза. В него тя смесва стилове, размишлява за кризи – както лични, така и глобални, а гласът ѝ е все така впечатляващ.

Певицата, наричана Поп принцесата, е променяла многократно стила си. Дебютният ѝ албум „Can’t Take Me Homе“ e повлиян от R&B, след това преминава през пънк, хип-хоп, поп-рок. Въпреки че прибягва и до други стилове през годините, тя си остава поп певица.

„Trustfull“ e най-зрелият ѝ албум досега – тя е вече над 40 години. В него няма бунтарство, но споменава често алкохола. Също така залага на безопасни теми. В колекцията има доста балади, но песни като „Runaway“ с натрапчивия ритъм напомнят, че тя обича да се забавлява.

Първата песен „When I Get There“ е за баща ѝ, починал от рак през пандемията от новия коронавирус. Звучи искрено, дори закачливо, когато певицата се чуди дали в рая има барове. Заглавната песен „Trustfall“ e еуфорична – запомнящ се поп, който е специалността ѝ. Водещият сингъл „Never Gonna Not Dance Again“, както и „Runaway“ са денс, а „Just Say I’m Sorry“ с Крис Стейпълтън е кънтри.

„Нate Мe“ напомня за поп-рок бунтарството ѝ. Що се отнася до текстовете, изпълнителката продължава да пее за тревоги и болка.

Макар и повечето парчета в тавата да са солови, включените сътрудничества са разнородни. Освен Стейпълтън, Пинк е привлякла „The Lumineers“ за фолк-баладата „Long Way to Go“ и дуета „First Aid Kit“ „Kids in Love“, която е по-младежка.