Малко животни (и хора също) могат да се свържат с хората по начина, по който го правят кучетата. Но ново проучване доказва, че високите чувства, като лоялността, също могат да се развият при вълците. Все пак са далечни братовчеди!
Досега се налагаше мнението, че е невъзможно вълкът да бъде опитомен и да се привърже към хората по същия начин като кучетата.
Този път обаче изследователският екип използва стандартизиран подход, при който извадка от кучета и вълци бяха отгледани при едни и същи условия от раждането, съобщава Рамблер.
Кучетата са опитомени преди 40 000 години. Изследователите смятат, че с помощта на научни трудове ще могат да разберат кои черти на кучетата са се развили по време на процеса на опитомяване и кои са съществували първоначално.
По време на работата учените анализираха реакциите и поведението на 12 аляски хъскита и 10 европейски сиви вълка (Canis lupus) в така наречения тест за непозната ситуация.
Това е стандартен научен тест, който първоначално е бил използван за оценка на привързаността на децата към техните болногледачи. След това е адаптиран за кучета (и в този случай вълци).
Кучетата и вълците са отглеждани от кинолози, които са работили с тях от 10-дневна до 23-седмична възраст. Всеки индивид е бил подложен на 15-минутен тест.
В него жена, която гледала и вълци, и кучета, на свой ред с непознат влизала и излизала от стаята. И двамата взаимодействали с животни: играели си с тях или просто идвали да ги галят. Жената се грижела и за вълци, и за кучета.
Подобно на кучетата, вълците били много по-щастливи да видят познат човек, а също и по-склонни да осъществят физически контакт с него. Освен това те са чакали познатия човек до вратата, когато той е напуснал.
Това, което е особено интересно, в сравнение с кучетата, вълците, съдейки по поведението, изпитват повече стрес и дори страх, когато общуват с непознати: те приклеквали и подвивали опашката си. Така се държли, когато непознат влезе в стаята и когато останели сами с него. Когато познат човек влезе в стаята, вълците ставали по-уверени.
Учените продължават да изучават приликите и разликите между кучетата и вълците. Това помага не само за по-доброто разбиране на двата индивида, но и за по-задълбочено изучаване на тяхната еволюционна история. И, разбира се, мястото на човека в него.