Пълен назад към „Газпром“!

Още с първите си изявления и действия, служебният кабинет на Гълъб Донев пое твърд курс „Пълен назад към „Газпром“. Газовата криза бе първото нещо, което новият служебен премиер и работодателят му – президентът Радев, определиха като приоритет с внушението, че тук има пълен хаос.

Дали е така или не, само можем да гадаем. Защо внушение? Защото направи впечатление, че тези констатации се появиха още преди служебните министри да получат ключовете си от кабинетите и да се запознаят с въпроса. Всеки чува за газова криза, но един министър-председател трябва поне да види дали чашата е наполовина пълна, или наполовина празна. Няма как да не си помислим за стратегическо планирана акция с газово оръжие.

Другото първо нещо, което кабинетът на Гълъб Донев направи часове след като прие властта, бе да състави Междуведомствен кризисен щаб в енергетиката с денонощен работен режим. Уау, положението е тежко! Сещам се за онзи стар административен лаф: ако искаш една работа да не се свърши, направи работна група, консултативен съвет или щаб. Работата на тези органи е да проверяват, разследват, анализират, констатират и да дават предписания. А време няма.

Енергийните спецове са категорични, че през август трябва да се действа, а не да се говори. Да се действа целенасочено, последователно и прецизно. Защото този август е необичаен. Газова криза налегна цяла Европа и въпреки усилията на Европейската комисия, всяка държава сама си знае дереджето и се опитва да си стегне газовия баланс. Цените скочиха заради газовите жокери на Путин, инфлацията расте, потреблението се свива, надвисва продоволствена криза и всичко заради войната в Украйна и нарушения световен икономически баланс по основателни морални причини.

Газовата мъгла така покри България, че не виждам как хората ще се ориентират предизборно какво става, защо става и какво означава. И всичко това, при положение, че потребление на синьо гориво у нас е пренебрежимо малко на фона на Германия, Франция, Италия и Полша. Газ има, но не е ясно дали ще може да стигне до България, ако служебният кабинет организира административни спънки и не продължи постигнатото досега. Бившият енергиен министър Александър Николов повдигна газовата завеса, като съобщи за сигурното и дългосрочно договорено количество азерско синьо гориво. То обаче може да стигне до България на изгодни цени единствено и само ако бъде административно и правно финализирана експлоатацията на интерконектора с Гърция. Бившето правителство нямаше време да го направи, дали настоящото служебно ще иска, е въпрос с неизвестни. Българските политици от няколко месеца са на „газова вълна“ и всеки се носи по нея така, както дяволът чете Евангелието.

Основните заплахи към потребителите са: тъмна и студена зима. Само дето никой не обяснява, че в България едва около 1% от населението се топли на газ, а топлофикациите горят и мазут, с каквото са ни топлили десетилетия преди битовата газификация. Сигурни доставки са нужни за бизнеса, за да не загине икономиката и да не останат заетите в предприятията без работа. Там е най-голямата социална тежест на газовата криза за България. Но 250 000 души не са милиони избиратели. Затова всяване на страх за газа върши работа. Едва ли има нужда от подробен анализ, защото това са факти.

Падна и друга „газова бомба”: служебният кабинет щял да прави търгове за газ. По средата на август. В условията на газов недостиг. Това е точно като пир по време на чума. Не искам да съм лош пророк, но резултатът от тези търгове е предизвестен и може да бъде само един – ограничени количества на висока цена и без гаранции за доставка. И така, докато си играем на газови търгове за нещо, което е дефицитно на пазара, ще пропуснем сроковете да ангажираме терминали за доставката на вече договорени количества.

„Да изтървеш питомното, за да гониш дивото” явно ще е техниката на новия служебен кабинет. И ако това се случи, вече ще има достатъчно създадени основания за курс „Пълен назад към „Газпром”, защото руското гориво ще остане единственото, с което кабинетът на Донев да запуши газовата дупка. Хитър политически план, неработещ за държавата. Нека не забравяме, че бяхме първата страна, която пострада от „Газпром“ за плащане на горивото в рубли, заедно с Полша. И до днес, макар и трудно, се справяме с положението, като спазваме и наложените от Европа санкции. Оттук нататък пътищата са два – или да продължи тежкото, но достойно и честно търсене на изход, или връщане към „Газпром“.

Усещанията след действията на новия кабинет към момента клонят към втория сценарий.