Кой е не най-дълго, а най-много управлявалият български политик в новата ни история? Бойко Борисов ли? Не, въпреки трите си мандата. Румен Радев е командвал повече.
Той е сменил четирима премиери, двайсет и кусур техни вицета, към стотина министри. Толкова полковници не е имал на подчинение в цялата си военна служба. Хареса му на президента да командва политическия парад, да му козируват отляво и отдясно, да благодарят доземи назначените премиери и министри, да чакат указите му посланици, заповедите му шефове на големите държавни фирми, концерни, консорциуми, комитети и прочие развъдници на никому ненужни хрантутници на държавната ясла. На негово разположение и благоволение е огромната армия от държавни и общински чиновници. Едни ще минат в запаса, други ще получат мечтаната работа.
Познавам един такъв некадърник, който в свободния пазар щеше да е умрял от глад. Спотайва се на държавна служба, кротува и чака. Чака на власт да дойде приятелят му Румен Радев. Той идва, измъква нашия човек от забвение и го прави началник. И ти да видиш промяната. Как дребният некадърник се надува до пръсване със злоба и отмъстителност, и той започва да отмъщава на всеки кадърен, който му е казал в очите, че има страхотни качества, но ги е развил с годините само в една посока – да бъде доносник.
При всеки служебен кабинет доносникът става шеф. И като шеф си е запазил мястото на държавния чиновник, където ще се върне, когато има редовно избран кабинет. Ще се спотаи пак и тихичко ще донася, ще чака. Да дойде Радев на власт. Между временно, незнайно защо, никой не споменава много приятния факт, че всеки един от армията назначени от служебния кабинет – от дребни чиновници през средно ниво началници та до министри, вземат при напускане на служебния си пост 6 – (шест заплати). Честно и почтено, по закон. Затова, когато дойде времето за новите служебни назначения, в държавата ври и кипи от доноси, хвалби, поклони.
Жътва е , ден година храни. Е, половин година, ама берекет версин. Намери му цаката със своите служебни правителства Румен Радев. Не му трябва президентска република, не му трябват извънредни правомощия. Като президент, назначил такъв кабинет, си ги докарва достатъчно. Избран уж с представителни функции, държавният глава, благодарение на хитрата врътка със служебните си правителства, управлява една парламентарна република. Държава, без парламент в момента. Командва армия, без да има генерален щаб. Как се нарича такава безконтролна власт? Нарича се абсолютна. Всъщност, за какво са ни тези президентски отрочета? България е от малкото страни, където те се подвизават. Уж за да се избегне варианта партията, загубила властта, да провежда новите избори.
Пътят към ада е постлан с добри намерения. Начинът на провеждане на изборите е решен от парламента, избирателните комисии са на квотен принцип, партиите се следят една-друга до датата. МВР е деполитизирано де юре. И какво прави служебният кабинет? Провежда масовите уволнения и назначения, взема си шестте заплати за добре свършената работа и накрая най-изрядните президенту министри заминават посланици. Какво свършиха предишните служебни правителства? Първото, на Ренета Инджова, са запомни като първото с премиер жена. Второто, с премиер Стефан Софиянски, направи действително нещо забележително – спря политическата война – замалко да се избием, стабилизира финансите и подготви почвата за НАТО и ЕС. После се заредиха още един кабинет на Плевнелиев с премиер Марин Райков, който щедро уплътни посланическите места, даже премиера се самоназначи в Рим. После Близнашки – някой да го помни? За да дойде Радев със своята поредица. От тях единствено първото правителството на Стефан Янев свърши реално нещо – честни избори, намаля драстично купения вот. Излязоха на бял свят щетите от олигархичния модел на управление на държавата. Случайно или не, министри в този кабинет бяха Кирил Петков и Асен Василев.
Сега Радев се готви да управлява за пети път. Даде мандата на БСП с ясната представа, че хората на Христо Иванов имаха, макар и малък шанс, да направят кабинет. Ако Нинова го направи, ще бъде истинско чудо, продиктувано от една-единствена причина – страхът от избори.
Радев глади парадната си униформа, а мишките вече се оглеждат за новите постове и припълзяват тихичко от дупките си.