На 22 и 23 май президентът Румен Радев ще бъде на посещение във Ватикана и Италианската република, съобщи прессекретариатът на държавния глава. Той ще ръководи българската делегация, която по традиция е приемана на аудиенция от главата на Римокатолическата църква по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май.
В първия ден от посещението си държавният глава ще участва в откриването на офис в Рим на Европейската организация за публично право (EPLO), както и в представянето на изложбата „Атон в рисунки и фотографии“ в Папския Латерански университет в италианската столица.
Във втория ден Румен Радев и българската делегация ще бъдат приети на аудиенция от Негово Светейшество папа Франциск. Във Ватикана е предвидена и среща на българския президент с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин. По-късно в базиликата „Сан Клементе“, където светите братя Кирил и Методий са служили за първи път на славянски език, държавният глава ще присъства на Божествена света литургия, отслужена на централния олтар на базиликата от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. Президентът ще посети и базиликата „Санта Мария Маджоре“, където през IX век папа Адриан II благославя българската азбука.
В рамките на визитата се предвижда президентът да отдаде почит пред паметниците на Иван Вазов и капитан Петко Войвода в Рим.
В българската делегация за посещението в Рим и Ватикана са представители на Българската православна църква, на Католическото вероизповедание в България, представители на държавни институции и общественици. Държавният глава ще бъде придружаван от съпругата си Десислава Радева.
През 2023 г. българската делегация е водена от председателя на Народното събрание Росен Желязков, а 2022 г. – от тогавашният министър-председател Кирил Петков.
По-рано през седмицата – на 21 май, в Гербовата зала на президентската институция ще бъде представена репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е първият исторически трактат, посветен на България. Трудът, написан на латински език от Петър Богдан и завършен около 1667 г., е един от най-ценните български писмени паметници. В рамките на 200 страници, ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.
В навечерието на 24 май репродукцията ще бъде показана за първи път пред българската общественост. България получава историческия труд като дарение по инициатива на Румен Радев и със съдействието на държавните власти в Италианската република, на ръководството на Галерии „Естенси“ и на община Модена.
Дълго време в научните среди се смята, че трактатът е загубен във времето и до нас не е достигнал негов екземпляр. През 70-те години на миналия век проф. Божидар Димитров открива единични страници от негов редактиран препис в библиотеката на Ватикана. Единственият, известен до момента екземпляр, е издирен от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. Той е част от богатата колекция на маркиз Кампори, завещана на Библиотека „Естенси Университария“ в Модена, където се съхранява от 1887 г. до днес.
Под патронажа на президента Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките ще представи репродукцията на историческия труд на Петър Богдан на 21 май, сряда, от 18:00 ч. Събитието се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145 години Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
От 2020 г. президентската институция работи за представянето пред българската общественост на ръкописа. По време на посещението на държавния глава във Ватикана през 2021 г. негово светейшество папа Франциск и държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин заявиха подкрепата си за инициативата при аудиенцията с Румен Радев.